Една от най-добре пазените тайни на България са мистериозните тунели, а и цели градове под Пловдив, Сливен, Стара Загора, ивайловградското село Хухла.

Кой ги е строил, за какво са били използвани през вековете и къде са входовете и изходите им знаят само тесен кръг от хора.

Дали подобно на маите, които вярвали, че духовете на мъртвите преминавали в задгробния живот през тунелите, изходи за бягство от крепостите при обсада, използвани от Робин Худ за спасение за хората от Нотингамския шериф, портали към вселената, пътища към чужда цивилизация или са просто бункери и тунели изградени от правителствата на световните сили за отбрана – засега отговор няма.

Някои изследователи смятат, че под повърхността на Земята съществува система от тайни тунели и коридори, които свързват почти всички известни градове.

Подземен град под Родопите:

СЕЛО ХУХЛА, ИВАЙЛОВГРАД

Село Хухла (Ивайловград) е археологически комплекс.
Според местните хора под него се простира лабиринт, а входа му се пази в тайна, която ще бъде разкрита, когато му дойде времето.
Траките са изградили светилище на хълма “Свети Илия”, от който се откриват гледки към Турция и Гърция. На това място са открити и много аномалии в магнитното поле.

Според хората, подземните богатства на тайнственият град ще се разкрият, когато хората дорастнат за тях.

На хълма има останки на древен кладенец, от който е извирала лековита вода. Легендата разказва, че всяка година до кладенеца идвал елен, който сам се принасял в жертва. Една година страшно земетресение разтърсило местноста и кладенецът пресъхнал.

Под върха “Свети Илия” има и друго мистеризоно място – водопад. Твърди се, че от него тръгва тунел, който води до подземния град.
Подземен град лежи в подножието на ивайловградското село Хухла. Входът към лабиринта се пази в строга тайна и по думите на хората ще бъде разкрит, когато „дочакаме по-добри времена“. Селото е уникален археологически комплекс и е известно със своите мистерии.

От хълма „Свети Илия“ се открива широк хоризонт към Гърция и Турция. Предимство, забелязано още от древните траки 12 века преди Христа, които правят тук свое светилище. Мястото е уникално и с доказаните аномалии в магнитното поле.

Според малцината пазители на тайната България все още не е готова за богатствата на това място. Те обещават да разкрият лабиринта от тунели и водопади, едва когато премине ерата на псевдо-археологията.
На върха на хълма има останки от стар кладенец с лечебна сила, позната от дълбока древност по цял свят.

Пресъхването на чудотворния кладенец се свързва с древна легенда. Всяка година тук идвал елен, който сам се предлагал да бъде пренесен в жертва. Една година еленът закъснял. Последвало мощно земетресение и кладенецът пресъхнал.

Християнството свързва възвишението „Свети Илия“ с култа към светеца. Поверия разказват, че в този район е неговият гроб. Векове наред навръх Илинден момите от Хухла са катерили този връх.
Подземните лабиринти пък се свързват с времето, когато поминък на хората тук е било въглищарството и добива на злато, извършван по технология, непозната и до днес.

Друго мистериозно място е водопад на около 400 метра под върха „Свети Илия“. Твърди се, че от неговите основи тръгва тунел, който води до подземния град под селото.

СТАРА ЗАГОРА

През 1970 г. (приблизително) тогавашният директор на Окръжния исторически музей в Стара Загора – Димитър Николов, публикува съобщение в местния вестник „Септември“ за наличието на подземни средновековни тунели под града. От тогава досега са открити нови тунели, обаче сериозни цялостни проучвания на това забележително историческо откритие не са правени. А струва ли си?

Подобни тунели са открити и в ранната българска столица Плиска. В периода 2002-2008 г. тези тунели са изследвани от проф. Рашо Рашев (покойник) и проф. Ст. Станилов, които откриват още един, неизвестен досега тунел под Плиска. Според археолозите подземните тунели под Плиска са една непозната до ранното Средновековие система за комуникация. Тайните проходи там са дълги по около 300 метра и високи около 2, 20 м. Старозагорските тунели са малко по-ниски (1,80 – 2 метра) и по-тесни, но също са удобни за движение на хора.

Такива тунели е имало под столицата на ранно-белохърватското княжество на север от Карпатите (ранните хървати са сарматско племе в северното Причерноморие, родствено на прабългарите). По-късно тайни тунели се правят и под Москва, но явно образецът е заимстван от другаде.

Откъде идва моделът да се направят такива тунели в Плиска, че и в Боруй? Никой не казва. По всяка вероятност, не са римляните или византийците, защото иначе това веднага щеше да се обяви. В Плиска са ги правили прабългарите, но в Берое? Все пак, прабългарите са повече известни със строителството си на голям брой гранични окопи с обща дължина над хиляда километра – Голямата Новакова бразда, валът Еркесия, Никулицелския укрепен лагер и много други. Тези от Волжска България също ограждат своята държава с окопи. Странно занимание за номади и диваци и непонятна енергия и средства от народ, наброяващ 10 хиляди овчара и коняра. Щом са толкова малко, те едва ли биха могли да се наемат да правят тунели и под Стара Загора. Но защо не, нали граничният окоп Еркесия, едно грандиозно съоръжение за времето си, разположено на 50-тина км по на юг е правено от кан Омортаг не за нещо друго, а да защищава държавата (а и Берое!) от византийците? Ако те могат да направят 150 км окоп, защо да не направят и 1 км тунел под един предполагаемо комитатски град, след като са направили такива тунели и под столицата си?
Така или иначе, проблемът заслужава да се изследва. Може и римляните да са го направили, тогава би било много интересно, особено ако и някъде другаде са направили същото.

Някои по-стари граждани на Стара Загора разказват, че като деца са се спускали в някакви подземни тунели, които са ги извеждали далеч от мястото на влизането. През последните години тези сведения се потвърдиха. Най-напред на ул. „Отец Паисий“, миналата година на ул. „Д. Благоев“, а преди няколко дни на улиците „Боруй град“ и „Хаджи Димитър Асенов“ се откриха отсечки от този тунел. Всъщност като се вземат предвид разстоянията между находките в посоките, става ясно, че това не е единствен тунел, а цяла система, която минава под античния и средновековен град и излиза от него в различни посоки.

Подземните тунели под Стара Загора са наистина грандиозни съоръжения, като се има предвид времето и средствата, с които са създадени. Те са копани тайно с кирки и лостове, на осветление от маслена лампа и без всякакво проветрение. Пръстта и камъните са изнасяни в торби. Мащабите им показват, че те имат обществен характер и най-вероятно са свързани с отбраната на града. Тунелите са сравнително тесни и малки и са неудобни за скривалища, а само за тайни проходи, през които е могло да се изпращат куриери или войскови отделения зад гърба на обсаждащия града враг.
Външните изходи са били замаскирани в близките оврази или в гробищата. Както външните, така и вътрешните входове са били известни само на определен кръг от хора.

Кой е превивал гръб дълбоко под земята и с обикновена кирка е разбивал скалата за да създаде тези тайни пътища? Кога са строени? Можем само да гадаем! Единствената находка, открита досега, е малка глинена паница, покрита със зелена глеч, с датировка XIII – XIV век. Може би нейният притежател е бил последният посетител на тунелите. Отсъствие на предмети от по-късна дата говори, че турците не са знаели за тяхното съществуване. Вероятно тунелите са били прокопани още в римско време или при възстановяването на града през втората половина на VIII в. Така или иначе, те са били известни и използвани по времето на Второто българско царство, в което Боруй е бил важен административен център и силна военна крепост.

КОМЕНТАРИ ОТ ФОРУМИТЕ:

„Когато бях на 4, прадядо ми ме заведе в римските разкопки в подземието на пощата (в Стара Загора). Изчакахме търпеливо да се разкарат всички и дядо отключи една врата и ме поведе през едни тунели. Фенерчето спря да работи, но имахме кибрит и си направихме нещо като факла, после продължихме напред. Тунелите явно не бяха крипти, но имаше и кости на места, но което е по-странното, никакви животни – никакви мишки, плъхове, прилепи и т.н. Та вървяхме си из галериите, стигнахме в едно по-широко помещение, минахме през друга врата и тръгнахме по друг тунел. Някакъв човек дойде срещу нас, дядо му каза нещо на някакъв език, който не знам, но уча италиански и ми се струва, че е страшно близък до него, но не е и латински. Човекът си продължи по тунела, ние в нашата посока, докато накрая излязохме на Аязмото. Дядо ми забрани да разказвам какво съм видяла в широкото помещение, няма и да разкажа. После ми даде метално амулетче (снимка ето тук http://www.facebook.com/photo.php?fbid=159833140820914&set=a.131414146996147.25013.100003826863903&type=1&theater ) и ми каза, че това е символът на братята му и някога и аз ще съм от тях. И се прибрахме. Беше някъде към осем и половина вечерта. Прадядо умря след три години. Повече не знам за „братята“ му, но преди няколко месеца учителката по история ни заведе в разкопките под Операта. Като слязохме под земята се поогледах и много се изненадах, че бяхме в същото широко помещение, откъдето бяхме минали с дядо. Каквото бях видяла там, разбира се, го нямаше…“

РОДОПИТЕ И ПЛОВДИВ

За българските тунели доц. Ангел Калинов твърди, че това са система от тунели, обединени във величествен таен подземен тунел, който пресича цяла България.

Подземен тунел с несметни богатства прекосява цяла България, казва доцентът.

„Правен е от траките, седем метра е широк, с кон да вървиш. Близо до Асенова крепост край Асеновград има един параклис – „Св. Димитър”, оттам може да се влезе в него. Той започва от подножието на Родопите, минава под Балкана и край крепостта в Арчар, под Дунава и чак до Румънско” – казва доц. Калинов.

„Целите Родопи са прорязани от тези мистериозни тунели. Край скалния феномен Белинташ има много подземния коридори. Там пък са големите съкровища на траките. Те са скрити в пещери край Равен камък и Момин камък.
Съществува легенда, според която Александър Македонски е подарил на светилището на Белинташ златна колесница.”

Радиестезистът разполага със стара карта на подземията на Белинташ. В нея били посочени три олтара. Имало шест входа към залата, само два от тях са действащи, на останалите трябвало да се копае. Един от тунелите излизал в пещерите на резервата „Червената стена” над Бачково.

„Съществува описание за една от пещерите там: „Ще влезнеш в 61-ия тунел, има бронзова врата. След нея еди-колко си стъпала… Този тунел е свързан директно с Бачковския манастир. В древността на мястото на манастира също е имало тракийско светилище”.

Край билния път, недалеч от Белинташ, доц Калинов е разкрил и тайниците на Вълчан войвода. Обяснява, че пещерите са били използвани като скривалища и от други хайдути. Все още никой не е влизал в пещерите и не се знае какво има скрито в тях. Причината е, че в проходите дебнели всякакви смъртоносни капани.

Пловдив безспорно е не само един от най-древните градове, но и един от градовете, които крият най-много тайни, убеден е доц. Калинов. Пловдивските тепета също са свързани с големия тунел, който стигал и до село Марково, разкрива доцентът: „Над селото е имало друг дворец на Александър Македонски. Твърди се, че там е била скрита плячката от персийските му походи. Има гръцки и други описания за това. Смята се, че там е погребан и чичо му”.

Преди хиляди години на мястото на днешен Пловдив е съществувало селище на две нива – надземен и подземен. Надземният град отдавна е разрушен, но е останал подземният, под тепетата, намиращ се дълбоко под земята, в който се съхраняват непознати засега на науката енергийни източници и съоръжения, както и безценни описания за историята на Земята, подземните градове и космоса.

Откъде се знае за тунелите и защитните съоръжения? Радиестезистите могат веднага да ги засекат с махалото, обяснява доц. Калинов. Тунелът, включително този под Бунарджика, е известен от гръцки писания. А на Бунарджика се вижда куполът, главният вход е от друга скала, смята ученият.
В своята книга “Тайните подземия на България” писателят и бивш полицай от отдел “Тежки престъпление” Милан Миланов разкрива, че тепетата са свързани помежду си с подземни тунели. Под целия Пловдив има мрежа от тунели, в които има изградени съкровищници на няколко нива, където се съхраняват уреди и предмети на древни народи, като в най-горните им нива са съхранени и съкровища от първите траки, заселили се тук.

В тунела се влиза от Асеновата крепост, която е близо до Асеновград. Затова и самата крепост е заобиколена от храсталаци и като цяло е сравнително труднодостъпна. Забележителността нарочно се държи извън комерсиалното и масовото, за да не бъдат разкрити тайните й от всеки втори човек. Само тези, които наистина се интересуват и познават тайната на земята, имат право на достъп в тунел.

Подземията се пазят ревностно от група хора, пръснати из цяла България, които крият в тайна скривалищата и от време на време пускат подвеждащи информации за истинските входове. Те са общо шест, но от тях вече действат само два.

Един от тунелите е излизал в пещерите на резервата „Червената стена” над Бачково, разкрива в свое интервю доц. Ангел Калинов, оглавявал дълги години катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив. Тунелите свързват манастири с тракийски светилища и съкровищници. Легендите разказват, че по тях е минал дори кораб с извънземни преди хиляди години.
Корабът пристигнал в днешна България и от Черно море, по специален подземен канал, достига до Родопите, където акостира. Нищо от “товара” му не е било използвано. “Товарът” му е съхранен в специални камери на кораба. Дали това е истина никой, естествено, не може да потвърди, но че подземията са използвани за бягство и скривалища може да се докаже от множеството артефакти, които “бълва” земята на Пловдив и около него. Градът се е използвал от много царе заради доброто си стратегическо място, разположено добре скрито между седем тепета, колкото са били навремето. Но не само това. Пловдив е неразривно свързан с Родопите – планина, която крие много енергия и тайни в себе си.

Доц. Ангел Калинов пък е открил под Младежкия хълм седем прохода, водещи към гробницата на тракийски цар. Според него те отговорят на седемте чакри от човешкото тяло. „В съседство на хълма е имало древно селище. Хората от него по подземен хотел са влизали в светилището, за да правят жертвоприношения. През тепето преминава и минерална вода, която идва от Родопите и влиза директно в царския дворец на Бунарджика. Той е бил строен от траките и след това модернизиран от Филип. Александър е живял като малък тук, а Аристотел е идвал да го обучава. В двореца на Бунарджика е имало големи бани. Същата вода излиза край село Войводино, а от там продължава до Хисаря”.

Стари пловдивчани помнят, че на Бунарджика е имало минерален извор, който е пресъхнал по време на земетресението през 1928 г.
Доц. Калинов установил, че дворецът се намирал на 40 м от някогашния ресторант „Големия Бунарджик”: „Ако се копае, ще се открие главният му вход, който е край тенис кортовете.

Радиестезистът е убеден, че невероятни тайни крие и Трихълмието. „Златна колесница като тази на Александър Македонски има скрита и под Стария град. От там също минава Големият тунел и под тепето излиза на античния стадион.

Ако отидете зад Иконната галерия в Стария град, ще видите един от входовете на тунела. Това е само едно от разклоненията. В други са скрити несметни съкровища. Явно обаче има много капани. Има сведения за една френска експедиция, която още около 1925 г. е влязла в тунела под Стария град и… изчезнала. Повече никой не е видял французите. Имало и големи ями, в които може да влезеш и никога да не излезеш. Най-вероятно нещо такова е станало с французите. Ние искахме да влезем, но не ни пускаха. Ключа го държеше един свещеник от църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Мисля, че сега ще бъде по-лесно да се вземе решение. Нужна е обаче специална екипировка, за да се проникне в тунела, със сигурност има много пропадания”.

Някои български археолози в миналото са проявявали интерес към тунелите. За изследването им обаче са нужни огромни средства ­ екипировка, оборудване. Сега някои бизнесмени искали подземията под Пловдив да бъдат ползвани за туризъм, готови били да вложат нужните милиони. На първо време можел да се разчисти тунелът, свързващ двореца под Бунарджика с античния стадион. Това ще бъде уникална атракция, по-любопитна дори от подземията на Рим, убеден е доц. Калинов.
Как хората да повярват на тази история, която звучи като приключенски филм? Просто трябва да го видят, тогава ще повярват, казва доцентът. Интересът расте, това е доказателство, че ще бъдат открити и отворени за хората, убеден е доц. Калинов. Най-старият град на Европа, любим на Филип и Александър Македонски, наистина заслужава такава слава. Това поне е безспорно.

Доц. Калинов вярва, че цялата тази подземна мрежа от тунели ще бъде разкрита и ще стане достъпна за хората. Тогава Пловдив ще бъде залят от чуждестранни туристи, жадни да видят това ново чудо на света.
Родопа планина е възпята в много народни песни и предания. Всеки, който е живял сред природата й, разказва за необикновената сила на нейните тайнства, за самодивската красота на планините. Пловдив е “откърмен” с енергията и силата на Родопа. Тунелите под него го свързват с природата и дори в нашите модерни времена градът остава зареден с положителна енергия.

Тепетата отговарят на седемте чакри….!!!!

Според специалисти по медитация вълшебната цифра на тепетата “седем не е случайна. Те са били седем, защото отговарят на седемте чакри на човешкото тяло. Затова и тези хълмове са пропити с кръвта на множество принесени в жертва на боговете животни. Затова и тепетата имат двустранна сила – ако отидеш при тях с лоша мисъл, с натоварена с грехове душа – тяхната сила ще ти повлияе отрицателно. Но ако отидеш с чиста душа и мисли – те ще те заредят с мъдрост. Дори минерална вода е преминавала навремето през Бунарджика. Това е изворът, който стига и до известното балнолечебно градче Хисаря. Минералният извор на Бурнаджика в Пловдив е секнал през 1928 г. по време на голямо земетресение.

Старият град лекува болни

Всяко лято Пловдив се пълни с туристи. Те най-вече се концентрират в Стария град, но не малка част от тях идват и по друга причина. За лечебните качества на града и Родопите се говори много в Европа. Затова и много англичани са си купили къщи именно в околността. “Въздухът тук е различен, зареден е с нещо, което не съм усетил никъде по света. А съм пътувал много, живял съм дори една година в Тибет с надежда да открия себе си. Успях едва в Пловдив”, разказва Джордж от Бирмингам, който от две години живее в село Марково. Дори CNN препоръча Пловдив като туристическа дестинация. “Пловдив привлича като най-древния град в Европа, съхранил в себе си невероятно и богато културно наследство”, посочва световния канал.
Загадката на гигантите

Кости на четириметрови хора откриха иманяри под земята южно от Пловдив, съобщиха учени от БАН. Преди няколко хилядолетия на мястото на града имало селище на две нива – надземно и подземно. Надземната част отдавна е разрушена, но подземната е непокътната. Тя се намира дълбоко под тепетата и в нея са скрити непознати на науката и техниката съоръжения и манускрипти. Древните текстове описват историята на планетата ни, далечните светове, техните обитатели и пр. Не е известно колко смелчаци са влизали в подземното селище. Но се говори, че съдбата наказва всеки, който дръзне да стъпи там.

Учени смятат, че селището под сегашния Пловдив било населявано от атланти – извънземни, дошли на Земята преди около 50 000 години. Атлантите били хуманоиди с руса коса и бяло лице, високи към 4 м и живеели поне 800 години. Според една хипотеза те създали хомо сапиенс чрез генно инженерство. Целта на експеримента им: човеците да вършат по-тежката физическа работа. С течение на времето атлантите все по-често правели секс със земни жени. В резултат от това се появили по-високи и по-светлокожи земляни.

„Ако под земята край Пловдив са открити кости на 4-метрови хора, може би става дума за установили се на планетата ни пришълци от Космоса, които наричаме атланти. Но категорично становище ще има след сериозно изследване на намерените кости”, коментира Людмил Банков, главен асистент в Института за космически изследвания и технологии, БАН.

КОМЕНТАРИ ОТ ФОРУМИТЕ:

„Тези тунели са част от специална мрежа от коридори които водят до един бункер .

В Пловдив има един коридор точно под стария грат на 22 метра под земята.
Но не си и помистсляйте и да влизате . Все още е активен . Много е голям . има и коридор и по 6 ти септември. А този в стария град е равен със земята ъоколо 10 м . но после има стълби които водят до истинския коридор.““Под Пловдив има цял град. Тепетата са като швейцарско сирене
Бузлуджа е вход замаскиран като паметник.
Не подценявайте социалистическия период,хората са били побъркани“

КРЕПОСТТА ТУИДА, СЛИВЕН

Екипът археолози, който работи на ранновизантийската крепост
Туида, е открил сводест вход на подземния тунел, който свързва крепостта с река Новоселска. За това съоръжение се знае още от края на 60-те години.
Разкрит е и сводест тунел, водещ от крепостта към близката река, който според специалистите е изграден около VI век.

Запазени са стъпала и части от греди, които са предпазвали от срутване. Имало е отдушници на всеки 2 метра, а стените са иззидани от камък.
Това е научна сензация и атракция едновременно, счита кметът на Сливен Кольо Милев и обещава през 2013 г. общината да задели за разкопки 350 хиляди лв.

Разкопани към момента са около 6 метра и на този етап всичко под Туида е предположения, но тунелът е дълъг повече от 50 метра са категорични археолозите. Подземният път е близо до крайния сливенски квартал „Кольо Фичето“.

„В тунела има стръмно каменно стълбище и подпорни греди, които са от дърво. Самите дървени подпори също са запазени. Това се случва твърде рядко“, обяснява Сираков. В мирно време обитателите на Туида минавали през тунела, за да си носят вода от реката. По време на нашествия пък го използвали за бягство в близките гори. Това е ставало по време на многобройните нападения върху крепостта, която през вековете е била нееднократно опустошавана.

Екипът е достигнал средните части на тунела, където е открил сондажно наличие на тухлена конструкция. Археолозите са открили и уникална свещ, за която тепърва ще се говори. Тя не е от восък, но се предполага, че е от V-VI век, което я превръща в уникална находка – артефакт за България.

Ръководителят на археологическия екип – Николай Сираков от РИМ – Сливен: „Отдавна търсихме този тунел, само предполагахме къде се намира входът му откъм крепостта. През 60-те години тунелът е проучван откъм реката от екип на колегата Елена Бацова, но не се знаеше къде излиза. След като тогава колегите са го проучили, са затрупали входа му, за да не влизат хора и да не стане някой инцидент. Предполагахме, че някъде трябва да се появи другият вход и за наша радост излезе тук, при тези спасителни разкопки, които правим в момента.

Сега проучваме и почистваме откритото начало на тунела. При почистването събрахме керамичен материал, който има датировка от 5-6 век, вероятно тогава е използван. По-важното е, че открихме запазена дървена конструкция. Покривът на тунела е бил изграден от дървени греди и дъски. Открихме и уникална свещ, каквато досега не е намирана от този период. Свещта е доста впечатляваща, от 5-6 век. Предстои да направим проучване.
Античната крепост Туида е датирана от четвърти век, докато откритият тунел най-вероятно е направен през пети век. В неговия край крепостта е унищожена от хуните. Император Анастасий я възстановява. В края на шести век е унищожена отново, този път от славяни и авари. Прабългарите я възстановяват и изграждат водопровод.

В Туида е открит един от осемте печата на цар Борис Михаил. Преди 6 години край сливенското село Калояново бяха открити и златна маска на тракийски владетел, златен пръстен и невероятно красиви сребърни икони. Тогава местните депутати отпуснаха над 800 000 лева за блиндирани витрини на местния исторически музей и влязоха в историята ни с безпрецедентен патриотизъм.

Тунелът вероятно е свързвал крепостта с реката и се е ползвал от хората за водоснабдяване, има стъпала. Той е една наистина голяма атракция. Не е изключение, и други крепости имат тайни тунели, но за нашата крепост е една атракция. Надявам се след като тръгне големият проект за Туида, тунелът да стане част от него. Ще направим всичко възможно да приключим бързо с разкопките, а след това ще имат думата консерваторите и реставраторите, които ще укрепят тунела. Надявам се общинското ръководство да успее да осигури необходимия финансов ресурс, за да можем да експонираме този уникален тунел“, каза още Сираков.

СОФИЯ

240 километра е приблизителната дължина на тунелите, които прорязват София. В тази цифра не се включват изкопите за метро, бомбоубежищата, подземните военни обекти, покритите корита на реките. Толкова са само така наречените проходими колектори. По тях практически под земя може да се стигне до всяка точка на столицата. Обаче е силно препоръчително да не се прави. В повечето от колекторите има кабели с много високо напрежение. И вероятността случаен посетител да се опържи в тях е твърде голяма. Освен техниците, в тях на практика влизат само крадците на кабели. Дори и тези случаи обаче са намалели, откакто тунелите са оборудвани със СОТ. На теория сензори има във всеки тунел под паветата на столицата. На практика обаче не е така. Няколко шахти, в които няма ток, са се превърнали в обиталище на битниците.

До началото на 90-те години подземните комуникации са един от най-строго охраняваните обекти в държавата. Тунелите са с височина 2,10-2,30 метра. Минималната им ширина е 80 сантиметра, но има и значително по-просторни. 40 души са били назначени на щат с единствената задача да обикалят подземията ден и нощ. Основната им грижа е била да гледат дали някоя тръба „сълзи“. Така тя може да се подмени още преди да е избила и наводнила колекторите. Но заради непрекъснатите патрули до края на 80-те години външните посетители се броят на пръсти и са най-вече любопитни дечурлига.

По конструкторски замисъл в подземията може да се влезе само от двайсетина диспечерски пункта. Всеки от тях покрива между два и половина и пет километра във всяка посока на преплитащите се подземия. Пак по конструкторски замисъл през шахтите не може да се влиза, защото би трябвало да се отварят само отвътре. През неголямо разстояние в тунелите има метални противопожарни врати. Те обаче не се заключват, за да не отрежат пътя на изпаднал в беда техник. Има и осветление, макар че много от лампите не работят. През всеки 80-120 метра има ключ, който гаси изминатата секция и включва следващата.

На 16 метра под земята е най-големият тунел в София. Намира се в Лозенец и продължава около 4 километра. Софиянци не са усетили кога е построен – издълбан е по подземен способ. Една дупка, колкото основа на сграда, е била единственият видим белег при строежа му. Това е единственият тунел, който има подземна желязна линия. По нея не може да мине влак, а само ниски вагонетки. С тях са положени огромните тръби. И сега, когато някоя от тях се развали, я откачат и изнасят с вагонетките.

Всички останали тунели са на доста по-плитко разстояние. Едно от най-големите подземни пространства е в квартал „Младост“. Първоначално е замислено подземните зали да са под гола ливада. Но по-късно се наложило да опрат в блоковете.

Системата „клан-недоклан“ е родила най-интересните подземия. Това са галерии, които са проектирани за колектори, но по една или друга причина в тях не е прокаран ток. Най-дългата такава галерия започва в Студентски град и продължава над 2 километра в посока към околовръстното шосе. Строена е, за да обслужва Олимпийското село за олимпиадата в София през 1992 г. Но кандидатурата на столицата ни така и не е одобрена. Миналата зима каналът бе идеално жилище за клошарите.

От пролетта обаче до най-удобната шахта се строи жилищен блок и тя попада в заграденото от строителите пространство. Затова в момента там не влиза никой. От кандидат олимпийското минало на София в този район е останала и огромна траншея. Това обрасло с дървета дере е лъчът за метрото, който е трябвало да стигне подножието на Витоша, ако спечелим олимпиадата.

Входовете към тях и кои трасета са достъпни е тайна. От една страна, за да не изкушава ентусиастите, които искат да видят София отвътре. От друга, защото Подземният град наистина е въпрос на национална сигурност.

КОМЕНТАРИТЕ ОТ ФОРУМИТЕ:

„Току що се върнах от бомбо-убежището. Тръгнах с един прожектор, на който му свършиха батериите 20 мин. след като бях вътре… и толкова хубаво се загубих… че ако ви кажа че се озовах на другия край на града… Добре че изхода там беше на два ритника живот… лутах се из вътре плъхове колкото мене големи прилепи и да е имало не съм ги видял…
А да знаете на плъховете как страшно им светят очите… И бях сам! По едно време вече разбрах че съм се изгубил и се панирах и започнах да викам… да ама… викай на 3 метра – 4 под земята… и към 3 часа само съм обикалял!
Светих си с телефона който дори и обхват нямаше… На няколко пъти стигнах до широки помещения (галерии) каменни не видях какви са мебелите ако така мога да се изразя… Седнах на една дървена кушетка да си изям сандвича и продължих. Също така имаше железни врати залостени със много странни ключалки – светих с телефона но не можах да видя свастика като на входа… на много места има кръстопъти… и метални отвесни стълби… план ако трябва да правя… сами се сещате че няма начин… НО!!!
На няколко от вратите пишеше нещо на немски… Аз си направих изводи… дали са верни или не… това е друг въпрос! Само знам, че там без план и без стабилен прожектор… НЯМА ДА ВЛЯЗА!!! Освен това на няколко места се спъвах в някакви „препядствия“ и така хубаво падах по очи … Плъховете ще ме изядат жив!!! Добре че намерих изход!!! Това е от мен. Съжалявам че няма снимки…

За съжаление не мога да ви разкажа нищо повече само мога да ви открехна, че има не само празни тунели и камънаци, а и много модерни зали, в които не може да се влезне току така – само с военна охрана и ако не си от BKR или GBRT надявам се, че няма да ме питате за инициалите, защото съм
Столицата е прорязана от стотици километри тунели. … тунел на властта. Той започва от парламента, минава под Президентството, Министерския съвет, ВМА и завършва в Южния парк, в близост до Правителствена болница. Застлан е с бетон и през него спокойно минава камион“

„че в южния парк около правителствена болница има много тунели и бункери.Там съм играл като дете имаше достъп 20 метра на вътре и се стига до заключени врати.също така има подземия от парка на НДК, но вече съм дърт и не съм ходил долу.

Помня че има тунел от гарнизонното стрелбище до НДК под бул.България там също сме влизали.Представлява 30 м тунел след това голяма стая след това пак 30м тунел и т.н.Под бул.Витоша също има подземие след моста над бул.България по посока Южен парк.Сега е охр.паркинг но само 2_3 етажа а аз помня че сме се промъквали и сме слизали 5 нива но надолу е много студено.ТОВА Е ОТ МЕН УСПЕХ“

„Няма кой знае какво да се каже.По време на комунизма и докато все още имахме армия за всеки човек бе предвидено място в противобомбено скривалище.Примерно всяка къща строена в Странджа бе със стабилно бетонно мазе, което да издържи на бомба.

По план им се оставяше само молко прозорче което лесно за се циментира или превърне в абразура.Влизам съм в доста бункери.Няма нищо интересно бетон мухъл, гадни миризми.В бургаската морска градина тунелите са от периода на втората световна и никога не са използвани.Тръгват от бреговата алея на централен плаж с други входове на шадрафана и на старата детска площадка.

Под дворовете на училищата има, като там трябва да има складирани детски противогази.Повечето блокове са с бункерни мазета, като това бе изискаване от ерата на студената война.Ахелой,Каблешково, Тънково , Каменар са осеяни със стари бункери и пълни със змии и подивели кучета.Там е опорна точка при всяка една война, още от времето на Византииците.От там се вижда като на длан чак до Странджа.

В Звездец има едни смешни бункери.Повече няма да приказвам, защото това са ни местата за скривалища при опастност. Жалко е, че са неизползваеми ,без ток вода и филтри за въздух.“

ВАРНА

Според Варненската ясновидка Гергана Герасимова нашумя с поредицата от Книги „Тайните подземия на България“ на писателя Милан А. Миланов, дълбоко под водите на Черно море, близо до Варна има изградени градове на седем нива от различни цивилизации и през различни етапи от развитието на планетата.

Първият от тях, който е най-дълбоко под земята е изграден още преди заселването на Земята с цивилизации от земен тип. В този град са разположени лаборатории на цивилизации, представителки на всички галактики във Веселената. В тези лаборатории се правят проучвания и измервания на земното ядро, както и различни манипулации с характеристиките, стойностите и производните на вълните, полетата и честотите на земното ядро. Има център, в който е изграден мощен реактор, свързан директно с ядрото. В този реактор чрез пречупване, издължаване и сгъстяване на стойностите се получават нови излъчвани вълни от междинен тип.