Кремъл поддържа в Европа тайни бойни отряди, които във всеки един момент са готови да изпълняват заповедите на Москва, твърди германският журналист Борис Райтшустер. Ето какво казва той в интервю за Дойче Веле:
ДВ: Г-н Райтшустер, медиите в Германия цитират Вашите твърдения и пишат за „тайната армия на Путин“. Как да разбираме думата „армия“ – в буквалния или в преносния смисъл?
Райтшустер: В буквалния. Но думата „армия“ не ми харесва. Армията е нещо голямо, докато тук става дума по-скоро за отряди. По оценки на експерти от тайните служби, това са общо 250 до 300 души. Тоест, твърде малко са, за да ги наричаме армия. Но е факт, че тези отряди съществуват. И ние не бива да игнорираме това явление.
Тези подразделения се формират в школи по бойни изкуства, където се изучава т.нар. „Система“ – бойното изкуство, прилагано от руските специални части. В последно време такива школи никнат на Запад като гъби след дъжд. Нека да сме наясно: 99 процента от хората, които посещават тези школи, за да изучават бойни изкуства, нямат никакви връзки с нелегалните групировки и не бива да ги подозираме, че са руски командоси. Но е факт, че Кремъл е успял да вербува някои от тях. Под предлог за повишаване на квалификацията ги изпращат в Москва, където преминават много по-сериозно обучение по програмите на специалните части. Учат ги не само на близък бой, но и на методи за саботаж, както и на боравене с взривни вещества и огнестрелно оръжие. След това те се завръщат в Германия, където си живеят спокойно и чакат заповеди от Москва. Някои от тях дори работят в правоохранителните органи на Германия, в силовите ведомства, както е прието да се казва в Русия, в полицията, в Бундесвера… Когато едно германско подразделение за борба срещу организираната престъпност арестува двама такива „другари“, те заявиха: „Ние сме руски офицери и настояваме за съответното отношение“.
ДВ: Тези бойци какви са – германски или руски граждани?
Райтшустер: Това са основно германци. Или хора с двойно гражданство – германско и руско. Но повечето са рускоговорящи германци, както е прието да се казва. В Германия живеят близо 4 милиона такива хора. Разбира се, мнозинството преселници от бившия Съветски съюз, които живеят в Германия, са лоялни граждани. Това трябва да се подчертава отново и отново, за да не възникне подозрението, че тези хора са петата колона на Путин. Той може би си мечтае за това, но в случая няма нищо подобно. Огромното мнозинство от тези хора не само знаят какво е това демократични ценности, но и ги приемат.
ДВ: Значи става дума за 250-300 души, които чакат своя час, така ли?
Райтшустер: Точно така. Когато чух за това и видях документите на тайните служби, направо не можах да повярвам. Но после проверих и информациите на други източници. А когато сериозно се захванах с темата, осъзнах, че всъщност няма нищо ново. Същото е било и по времето на бившата ГДР. Нейната Щази, не без знанието на КГБ, е поддържала такива отряди в Западна Германия. А западногерманските тайни служби не са успели да ги разкрият и разобличат десетилетия наред. Едва след падането на Берлинската стена, когато вече имаше достъп до архивите на Щази, се разбра за съществуването на тези подразделения. Както и за програмата за подготовка и внедряване. Тоест, това не е някакво изобретение на Путин, а просто продължение на старите методи и традиции на КГБ. Човек дори може да си помисли, че руският президент, като голям поклонник на КГБ в частност и на Съветския съюз като цяло, просто го прави, така да се каже, по инерция. Сигурно си казва: „Тогава е имало такива отряди. Аха! Значи трябва да продължим традицията“. А що се отнася до днешните тайни подразделения – няма информации да са замесени в нещо конкретно.
ДВ: През 1971 година в Англия избяга майор Олег Лялин, който е служил в диверсионния отдел на Първо главно управление на КГБ. Тогава той разкри много тайни, в резултат от което британските власти експулсираха над сто сътрудници на КГБ и ГРУ. Защо сега германските власти не предприемат нищо, след като тайните служби разполагат с тази информация?
Райтшустер: Тази разработка не е на германските тайни служби. И не германците ми показаха документите. Да кажем, че става дума за една западноевропейска тайна служба. Там бяха много недоволни от факта, че германците дълго време пренебрегвали тази информация. Тук искам да кажа, че наличието на подобни отряди, внедряването на руски агенти в Германия и прочие ме учудва по-малко от наивността и лековерието на Запада. Изглежда, че историческата ни памет е много къса. Очевидно сме забравили как беше в годините на Студената война и с какви методи действаше Съветският съюз. Сега обаче времето на Студената война се завръща, а от нас се изисква да гледаме много сериозно на тази опасност.
