Майка Тереза е обичана и от хората, които не се интересуват от Църквата. Те се вдъхновяват от думите на тази „малка жена“, от желанието й да прави всичко с любов, от нейния неуморен ентусиазъм.
„Светостта не е привилегия за малцина. Това е просто дълг за вас, за мен. Да правиш най-обикновените неща с много любов“. Това са думи на майка Тереза, която от днес официално беше обявена за светица.
Канонизацията беше направена от Папа Франциск на специална церемония на площад „Свети Петър“ пред огромно множество хора от целия свят.
Посланик на любовта и защитничка на бедните, една малка жена, която почитана като свята още приживе, днес тя продължава да вдъхновява хората.
Майка Тереза се нарежда сред най-популярните представители на Католическата църква през XX век, редом до папа Йоан-Павел II и до „българския“ папа Йоан XXIII (наричан така,защото е прекарал 10 години в България). Тя е носител на Нобеловата награда за мир през 1979 г.
Майка Тереза е обичана и от хората, които не се интересуват от Църквата. Те се вдъхновяват от думите на тази „малка жена“, от желанието й да прави всичко с любов, от нейния неуморен ентусиазъм.
А когато прекарваш дните си, помагайки на умиращи, на най-бедните от бедните, животът ти се представя в най-черните си краски. Но Майка Тереза винаги има надежда.
Тя чувства, че има специална мисия да помага на бедните и на последните в обществото.
Веднъж един човек, виждайки я как се грижи за умиращите, й казва: „Аз не бих го направил дори за 1 милион долара“. „Аз също“ – казва майка Тереза – „но го правя гратис от любов към Бога“.
Сестрите на Майка Тереза, които тя основава, са характерни с това, че винаги са готови да помогнат, без да се изтъкват, без да очакват потупване по рамото, без нужда от благодарност.
„За хората Майка Тереза означава доброта, блага дума, милосърдие. В книгите или във филмите често някой казва: „Аз да не съм Майка Тереза?“ – твърди отец Брайън Колодйечук, свещеникът, който е следил целия процес по обявяването за светица.
Как се става светец?
В Католическата църква обявяването на някой за светец е дълъг и сложен процес. След смъртта на Майка Тереза Папа Йоан Павел II започва процеса само две години след земния й край, като изискването е да са минали поне пет. Той прави това изключение, тъй като хората са считали Майка Тереза за светица още приживе.
Следващата основна стъпка е беатификацията или обявяването за блажена. Тя се случи през 2003 година във Ватикана. Изследва се целият живот на човека, изслушват се различни свидетели, събират се материали.
За беатификацията е нужно и чудо, необяснимо по научен начин изцеление. Това е излекуването от рак на стомаха на бедната индийка Моника Бесра. „Въпреки усилията на лекарите и терапиите аз страдах от ужасни болки. Но когато от сърце се помолих на Майка Тереза, тя ме благослови и вече съм здрава“ – разказва излекуваната жена.
Второто чудо, нужно за канонизацията се случва с Марсилио Андрино от Бразилия, който страда от абсцес на мозъка. Накрая мъжът изпада в кома и в очакване на операцията, роднините му се молят за чудо на Майка Тереза. Когато хирургът влиза, Андрино стои на операционната маса и пита „Къде съм, какво правя тук?“
Раните в мозъка са изчезнали напълно. Чудесата за Андрино не свършват дотук, въпреки че лекарите го предупреждават, че няма да може да има деца поради огромното количество поети лекарства, той става баща два пъти.
И двете чудеса са доказани след медицински експертизи на лекари и богослови.
Не всички са съгласни, че Майка Тереза е светица
Майка Тереза не е приемана само с възхищение. Хората, които я критикуват, още приживе, твърдят, че не е направила достатъчно, за да облекчи болките на смъртно болните. Те са възмутени и от липсата на прозрачна отчетност на структурите на ордена, който получава милиони долари.
Според отец Колодйейчук, противниците й не разбират същността на нейната мисия. „Тя не е искала да създава болници, а място за утеха на хората в последните им мигове“.
Сестрите на Майка Тереза се грижат за тези, които са най-изпаднали. Ако някой болен намери държавен хоспис или роднини, които да го поемат, те го прехвърлят на тях.
„Няма нужда да доказваме, че светците са били съвършени, няма съвършени хора“ – обяснява свещеникът. „Светците са хора като вас и мен, които са повярвали в Божията любов“.
През последните години стана известно, че Майка Тереза се е чувствала много самотна и изоставена от Бога през голяма част от живота си. Тя нарича това преживяване „тъмната нощ“.
Но лека-полека светицата от Калкута се научава да живее с тази тъмнина, с тази неудовлетворена жажда за любов в сърцето.
Мир и любов между религиите
Индия, една предимно индуистка страна, става втора родина за Майка Тереза, считана за символ на толерантност и диалог между религиите.
Но тя е обвинявана, че е искала да прави бедните, на които помага, католици. Целият й живот обаче показва точно обратното.
„Тя е много обичана в Индия и на погребението й, както и по-късно на гроба й идват и индуисти, и мюсюлмани и християни“ – казва сестра Према Пиерик, ръководител на Сестрите на Майка Тереза.
Сестрите на Майка Тереза са известни с изключително бедния си начин на живот. Те могат да притежават само три чифта дрехи: традиционното сари, което носят, едно за носене, едно за пране, и едно в резерва, пояс, чифт сандали, разпятие и броеница. Всяка сестра има чиния, вилица и лъжица, кърпа, платнена чанта и молитвеник. Те нямат право да използват пералня и перат само на ръка.
Ето някои от най-известни мисли на Майка Тереза, които продължават да впечатляват хората по света:
Най-хубавият ден – днешният.
Най-голямата спънка – страхът.
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата заблуда – че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното нещо – да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото – да угодиш на всеки.
Най-глупавото нещо – оправданието.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Най-голямото поражение – да се предадеш без бой.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-полезното нещо – опитът.
Най-безполезното нещо – мързелът.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-необходимото – домашното огнище.
Най-верните приятели – родителите.
Най-големите дарители – учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг – ти самият.
Прекрасен е и откъсът, известен като „Недей да чакаш“:
Недей да чакаш да завършиш университета, да се влюбиш, да намериш работа, да се ожениш, да имаш деца, да видиш, че са намерили пътя в живота, да свалиш онези десет кила, да дойде петък вечер или неделя сутрин, пролетта, лятото, есента или зимата. Няма по-добър момент от сега, за да бъдеш щастлив.
Щастието е път, а не цел, която да достигнеш. Работи сякаш нямаш нужда от пари, обичай сякаш никога не си бил раняван и танцувай все едно никой не те вижда. Спомни си, че кожата се сбръчква, косите побеляват, а дните се превръщат в години. Но важните неща не се променят: твоята сила и убеденост нямат възраст. Твоят дух е метлата, която ще премахне всяка паяжина. Зад всяка цел се крие ново начало. Зад всеки резултат ново предизвикателство. Докато си жив, чувствай се жив. Продължавай напред, дори когато всички очакват, че ще се откажеш.
