„Водата е хранителен продукт, като всички останали. Като такъв трябва да има пазарна стойност“. През 2013 г. интернет потребителите бяха възмутени от тези думи на Питър Брабек, по онова време генерален директор на Nestlé.
Брабек направи изявлението във видео за хранителната сигурност, заснето през 2005 г., което поставя под съмнение състоянието на водата като човешко право.
Икономическата наука се определя като ефективно и разумно управление на оскъдни блага. Подобно на почвата и въздуха, допреди няколко десетилетия малцина се осмеляваха да дадат оценка на водата като икономическо благо.
Социалната, политическата и предприемаческата представа за живителната течност обаче рязко се променя,пише испанският вестник El Confidential.
Данните говорят сами за себе си. Потреблението на бутилирана вода нараства. Според доклад от 2011 г. на испанската Национална асоциация на компаниите за бутилирана вода, Испания е на трето място в Европа по продажби – след Италия и Германия.
Испанското министерство на земеделието, риболова, храните и околната среда счита, че на година в страната се консумират около 60.71 литра вода на човек, или повишение с 5.4% през 2017 г.
Разходите за производство са смехотворни, печалбата – прекомерна, и са очевидни интересите на големите международни компании, като Nestlé, Danone, Coca-Cola и Pepsico в сектора.
Италианската екологична организация Legambiente счита, че средният разход за бутилирана вода на компаниите е две евро за всеки 1000 литра, т.е. 0.002 евро на литър за продукт, който в супермаркета се продава за около 50 евроцента (средно по 80 стотинки у нас – бел. ред.)
Макар че в голяма част от домакинствата на Стария континент чешмяната вода да е безопасна, мнозина предпочитат да я купуват от супермаркета. Каква е логиката, която движи този пазар?
Объркани клиенти
Някои потребители си купуват бутилирана вода, защото смятат, че им предлага повече гаранции. Журналистът и писател Джузепе Алтаморе, автор на книгата „Вода АД. От черното към синьото злато“, отхвърля това мнение.
„Етикетите, например, не са особено прозрачни. Макар че не е разрешено в питейната вода да има повече от 10 микрограма арсен на литър, минералната вода може да съдържа до 40-50 микрограма на литър, без да е необходимо това да се упоменава изрично“, казва Алтаморе.
Споменатата от Алтаморе полемика за етикетите беше в основата на голям скандал във Великобритания през 2004 г., когато стана ясно, че водата, бутилирана от Coca-Cola чрез марката си Dasani, идва от държавната снабдителна мрежа.
Който си е мислел, че бутилираната вода се извлича от минерални извори, с изненада разбра, че практиката на американската компания не е незаконна и че тя е често срещана при някои от марките води, които могат да се купят в магазините.
В действителност, нарушението на Coca-Cola се изразявало в това, че не е упоменала ясно и недвусмислено наименованието на продукта си като „Бутилирана вода за обществена консумация“.
Въпрос на вкус?
Привържениците на бутилираната вода изтъкват също по-добрия й вкус. Бутилираната вода не мирише на хлор, като тази от чешмата, тъй като се пречиства с филтър и това я прави по-приятна за някои хора, благодарение на вкуса и текстурата й.
Според експертите обаче, водата в различните райони има различен вкус, тъй като, освен гореспоменатия хлор, има и други характеристики, като реката, от която произлиза. Тези неудобства обаче могат да се прикрият чрез домашни филтри и чрез елиминирането на пластмасовите бутилки.
Глобалните последици от промяната на потреблението
Полемиката около последиците за здравето от бисфенол А, който се използва в производството на пластмасовите бутилки, накара страни като Франция да приемат закони, забраняващи веществото.
Но основните притеснения, свързани с пластмасовите бутилки, несъмнено произтичат от вредата за околната среда, което се отразява директно на здравето ни и на храната, която приемаме. Този проблем зясага всички, независимо дали потребяваме бутилирана вода или не.
Според изследване на британския вестник Guardian, всяка секунда в света се произвеждат 20 000 пластмасови бутилки. Ако се поставят в редица, всички произведени бутилки през 2016 г. ще покрият половината от разстоянието между Земята и Слънцето.
Производствените материали, като полиетилен терефталат, подлежат на рециклиране, но усилията за повторната му употреба в световен мащаб не са достатъчни.
Смята се, че между 5 и 13 милиона тона пластмаса на година се озовават в морето, създавайки явления, като „острова на боклука“ – зона с морски отпадъци в северната част на Тихия океан с площ от 1.400.000 кв. км.
Тези отпадъци са навлезли и в хранителната верига. Изследване на учени от университета в Гент установи, че хората, които се хранят често с риба и морски дарове, поглъщат на година до 11 000 парченца пластмаса.
Имайки предвид тези данни, трябва ли да се преосмисли мащабът на бизнеса с вода?
Ако този основен елемент в нашия живот фактически се е превърнал в икономическо благо, цифрите показват, че експлоатацията му като такъв не се осъществява по най-ефективния начин.
