На 8 ноември, по стар български обичай, празнуваме Архангеловден (Рангелов ден).
В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек.
Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив – смята се, че е глух – за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че, ако мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша.
Според вярванията, след като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада. Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил.
Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.
Празникът е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.
Традиции и обичаи Oсновната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от нар. вярване, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник.
На Архангеловден българите колят курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “боговица”, “света Петка”, “Рангелово блюдо”.
Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата. Съботата преди Архангеловден е Задушница. С червено вино се преливат гробовете на починалите, раздава се жито, пали се свещ – да озарява пътя на душата в отвъдното.
На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца – покровител на мъртвите, се коли курбан – обикновено мъжко животно – овен или шиле. Жените приготвят обреден хляб „рангелово блюдо“ (рангелов хляб), „боговица“ (богова пита), близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и, разбира се, обредната пита. След Архангеловден българския народ вярвал че започват „Мратинци“, „Вълчите празници“. Подобно на предшестващия „Мишкин ден“ се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини. На празника не се работи. Поверия за Архангеловден Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.
На този ден черпят: Ангел, Ангела, Алина, Ангелина, Ангелинка, Анжело, Анжела, Архангел, Гавраил, Гаврил, Мила, Милко, Милка, Милан, Милен, Милена, Миленка, Михаил, Михаел, Михаела, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радмила, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рая, Руси, Серафим.
