Част от студенти на СУ „Св. Климент Охридски“, които не бяха класирани на първия етап от настанителната кампания, получиха своя шанс, след като останалите ВУЗ-ове отпуснаха стаи в своите блокове. Условията, които ги посрещнаха обаче, наподобяват на тези в казарма – мухъл, оголени стени, неизчистени бани, дървеници, изтърбушени матраци върху легла с пружини, разкъсан балатум, пише в. Монитор.

Веднага след като приключи първият етап от настаняването в общежития в СУ, започнаха да се попълват местата, отпуснати от чуждите ВУЗ-ове. Допълнителните стаи дойдоха основно от Университета по архитектура, строителство и геодезия, Техническия и Медицинския университет. Докато условията в първите два ВУЗ-а бяха горе-долу приемливи, това не може да се каже за Медицинския, в който до преди това дори не живееше никой.

Проблемите на студенти, които не са получили шанса да бъдат настанени в общежития, карат Стиляна Кондакова, която е първи курс и следва пиар в СУ, да се възмути. Освен че обяснява за дублираните стаи, тя обърна внимание и на мизерните условията, цитирайки част от мненията на колегите си: „Затворите и бежанските лагери са по-прилежни. Гавра… после защо младите напускали България!“, „Казармата през 90-те е била по-добре“.

„До къде стигнахме – да сме 2018 година и да сравняваме общежития и казарма“, възмущават се студенти.

„Не мога да кажа, че тези цитати са 100% верни, но твърдя, че в тях има истина. Има забрана за домашни любимци в общежитията, а тогава хлебарките и дървениците какво правят там? И те ли вече са студенти?“, писа Стиляна.

Късно в събота вечер излезе и второто класиране за общежития в СУ, за всички, които бяха изпуснали срока да подадат документи и не се бяха класирали на първото. Още 308 възпитаници на Алма матер се сдобиха с покрив над главата. Добрата новина за 2/3 от тях е, че ще бъдат в стаи в някои на блоковете на СУ, като дори се виждат такива и в някои от ремонтираните. От днес (15 октомври) имат пет дни, в които да се настанят. За разлика от тях възпитаниците на УНСС, където също имаше недостиг на места, все още са в очакване на своето класиране, въпреки че подаването на документи за него приключи още на 2 октомври.

Вижте цялото мнение на Стиляна Кондакова без редакторска намеса:

„Отношението на елитния Софийски университет към студентите от провинцията

Статията на Калоян Константинов – „СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си“ и студените, които идват от различни населени места и са ненастанени в общежития, ме накара да напиша статия, включваща мненията на студентите, които чакат за настаняване и са около 450 души. Те, за да посещават лекции, спят при познати, но други нямат познати и прибягват до разпитване на колегите, с които се запознал едва преди ден дали може да остане при тях временно.

След разговори със студенти от първи курс се установи, че освен ненастанени първокурсници, има късметлии, които участват в дублиране на стаята им. Колко ли е прекрасно да отвориш вратата на общежитието ти и да разбереш, че там са на принципа „кой превари – той завари“. Комисията дава един отговор на всички въпроси: „Нямаме стаи, три блока са в ремонт“.

Аз мога ли да попитам въпросните личности, решили през учебната година да се ремонтират ТРИ БЛОКА: Защо не започнахте ремонта по време на лятната ваканция? Защо не се съобразихте с броя на приетите студенти, живущи извън София? Защо не стартирахте по-рано подаването на документи за участие в класиране за общежития? Благодарение на това Ви поведение и отношение Вие, Великият Софийски университет, разочаровате студентите и ги отказвате от образованието във вашите факултети.

На всичкото отгоре има настанени студенти не в общежития, не в стаи, а в МИЗЕРИЯ. Цитирам някои от тях: „Затворите и бежанските лагери са по-прилежни. Гавра… после защо младите напускали България!“; „Казармата през 90-те е била по-добре“, но тези думи биват апострофирани от друг студент: „Казармата от едно време беше ехеее… Бай Тошо си знаеше работата“. До къде стигнахме – да сме 2018 година и да сравняваме общежития и казарма.

Не мога да кажа, че тези цитати са 100% верни с реалността, но смея да твърдя, че в тях има истина. От кога мотивацията на студента има от продънения матрак, от мухъла и плесента в банята, от които могат да се отключат алергии, от старата дограма… Има забрана за домашни любимци в общежитията, а тогава хлебарките и дървениците какво правят там? И те ли вече са студенти?

Освен „екстрите“, споменати до момента, на студенти като черешка на тортата им се казва, че трябва да ремонтират и през година, когато им сменят общежитията, пак да ремонтират.

Защо университетът настанява „бедни студенти“ в подобни условия, за да може да прибегнат към ремонти и така всяка година да ги местят и да ремонтират различна стая и накрая ще се окаже, че учащите и техните родители ремонтират общежитията на ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТИ! Защо хората бягат в чужбина ли?! Защото 2 седмици преди началото на учебната година знаят къде ще живеят следващите няколко години и с кого! А нашите студенти, влезли с изпити и високи оценки, търсят при кого да спят, защото нямат възможността за хотел или квартира. След като от университета е споделена информация, че за всички първокурсници ще има общежитие, защо не се спазва? Защо хората биват залъгвани? Ако се продължава по същия начин, не четвърто, а шесто класиране ще има…“