Православната църква почита днес паметта на Свети
Стефан – първият християнски мъченик и първи
служител /архидякон/ в устройващата се Йерусалимска
община-църква.
Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след
Рождество Христово – на 27 декември, и е последният
празник в годината, за който се казва, че „затваря
кръга“.
Култът към този светец е голям, почитта към него – също.
От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан
първи мъченик /първомъченик/, защото е една от първите жертви на християнската вяра.
След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан. Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона /съвет на юдейските старейшини/ влизат в спор със
Свети Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“. Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че
Свети Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“. Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че
хули Бога и Мойсеевия закон.
Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни.
Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите „Господи, не им зачитай този грях!“.
Тялото му е оставено на зверовете и птиците.
През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.
Стефан е сред най-разпространените имена в България.
В превод то означава „венец“.
Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
