В историята е записан фактът, че на 21 юли 1969 г. американският астронавт Нийл Армстронг стъпва на Луната.

Много са противоположните мнения, които определят това твърдение като „велика конспирация”.

През 1966 г., след пет години работа на международен екип от учени и инженери Националната въздухоплавателна и космическа администрация на САЩ (НАСА) провежда първата безпилотна мисия „Аполо”, с която тества структурната цялост на предложената ракета-носител и комбинацията космически кораб.

След това се проектират и провеждат още девет кораба „Аполо” до момента, в който „Аполо 11” се превръща в първия космически кораб, който каца на Луната. Корабът излита на 16 юли 1969 г. от космическия център Кейп Кенеди Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 г. спускаемият апарат „Ийгъл” успешно каца на Луната.

Дебатите около темата за кацането на Луната – истина или не, обикновено се свеждат до анализ на разпространените снимки. Дейвид Пърс – член на Британското кралско фотографско общество, например твърди, че при липсата на атмосфера снимките на Луната трябва да са абсолютно черни.

Коментират се още липсата на звезди, малкият размер на Земята, развятото американско знаме в …безвъздушно пространство, липсата на дълбоки дупки след кацането на лунния модул.

Любопитен факт е, че Съветският съюз – големият конкурент на САЩ в битката за надмощие в Космоса, никога не поставя под съмнение полетите на корабите „Аполо“ на Луната и кацането на американците на естествения спътник на Земята.

Според руснаците да се организира подобна конспирация е не по-малко сложно и скъпо от провеждането на истинска експедиция.

Разобличителните коментари и категоричните мнения за невъзможността технически да се осъществи такъв полет обаче продължават упорито да се множат.

От НАСА и до днес, близо 50 години след историческия полет, не успяват да заглушат обвиненията за фалшификация на „малката стъпка за човека, огромния скок за човечеството”. Тези знаменити думи се приписват на астронавта Нийл Армстронг, който ги изрича, докато прави първите човешки крачки на Луната.

Видимостта на развяващия се на вятъра флаг например от НАСА обясняват с това, че знамето е поставено на гъвкава алуминиева основа, намираща се в движение. Горният лост обаче не бил вдигнат докрай, което създало ефекта на „развято знаме”. Липсата на звезди на снимките пък е защото обективът на камерата не може да се приспособи едновременно към осветената лунна повърхност и бледото небе.

Често доводите и на скептиците, и на поддръжниците за историческия пробив на човека в Космоса, звучат правдоподобно.

И все пак съмненията в истинността за кацането на Луната не спират. Към тях се добавя и още един детайл: разходка между експонатите в космическия музей в Шантили, Вашингтон, където са изложени скафандрите, с които Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин „пътуват” до Луната, поражда простия въпрос „Кой остави тези следи по повърхността на Луната”.

И въпреки многократните призиви към НАСА и до днес американците отказват да разсекретят данните и да представят категорични доказателства за кацането на Луната през 1969 г.

„Мълчанието” им пък само подхранва теориите, че полетът всъщност е режисиран …на Земята.