„Когато беше на 5 години и кипеше от енергия, имаше ли нужда от смисъл? Не. Самият живот е бил достатъчен.“

Садхгуру е известен йогин, мистик и визионер, посветил се на мисията да възвиши телесното, умственото и духовното здраве на хората по света. Той е автор на книги, мислител и лектор, който многократно се изявява като говорител в най-престижните световни форуми и конференции, като Световната мирна конференция на ООН и Световния икономически форум.

Самият той гледа на себе си като на човек, който представя „не проповед, а наука; не учение, а технология; не рецепта, а път“, за да направи радостта от живота верен спътник на всеки от нас.

Представяме ви част от негова лекция за участието на човешкото същество в собствения му живот и търсенето на смисъл.

Жив си поради естеството на собствената си природа, не заради някой или нещо. Невероятно е как се раждаш от нищото и един ден – пуф! – изчезваш. И никой не знае къде отиваш – има много предположения, но никой не знае. Не е ли така?

И сега си тук – в средата на нищото. Казвам нищото, защото никой не знае къде започва и къде свършва Космосът – в средата на това необятно нещо – стоим и говорим. Тази слънчева система е малко късче от Космоса. От това малко късче, Земята е микро късче. А там си ти – голям човек. Това е сериозен проблем. Ако промениш само това разбиране, ще видиш че животът ти ще започне да се случва по невероятен начин.

Как да спрем да осъждаме? Участието не означава непременно действие. Неосъдителното действие може да доведе до безотговорни ситуации. Но как влизате в контакт с нещо? Има само пет начина, по които влизате в контакт с нещо на този свят: чрез зрение, слух, обоняние, вкус и допир. Това са единствените начини да влезете в контакт с каквото и да било. Не е ли така?

Така че, с каквото и да сте в контакт чрез петте си сетива – бъдете изцяло ангажирани! Участието ни в каквото и да било по този начин прераства в съдене, защото постоянно даваме оценки – това е добро, ще се ангажирам, това е лошо, ще се дисоциирам. Това е добре, това не е.

Не е така. Не е твоя работа да даваш оценки. Просто се ангажирай! Но по какъв начин? С какво действие? Можеш да седиш тук, да бъдеш изцяло ангажиран с хората и да не кажеш нищо. Действието не е задължително. Действието е по преценка. Не можеш да бъдеш неосъдително действащ.

Действието трябва да е критично, но ангажирането, участието не трябва да е критично, то трябва да е неосъдително. Защото само тогава преживяваш живота. Без да се ангажираш, без да участваш, няма да познаеш живота. Добър или лош, приятен или неприятен – все трябва да го преживееш. Само тогава имаш пълноценно преживяване на живота.

Трябва участие. Това не значи, че трябва да предприемеш нещо. Започни с това – въздуха, който дишаш, храната, която ядеш, водата, която пиеш, земята, по която стъпваш – ангажирай се с тях, колкото е възможно! Всяко лице, което видиш – познато или непознато – ангажирай се с него! Как да се ангажираш, какво да направиш? Усмихни се!

Не мислите, че ще проработи на борсата? Пазарът рухва, а вие се усмихвате, ще ви помислят за луд. Хубаво би било да има няколко луди, които се усмихват въпреки всичко! Мисля, че Чарли Чаплин беше казал: „Устните ми не знаят какво се случва в главата ми – затова се усмихват.“ Така че, много неща могат да се случват в главата ни – но което се случва в главата ни е чисто психологическо, то не е реално. Можем да го накараме да се случва по друг начин, защото това са нашите мисли, нашите емоции.

Това е състояние на компулсивна реакция. Ако си в състояние на неосъдително участие, действията ти ще станат много осъзнати. Ако съм еднакво ангажиран с всички около мен, това значи, че действията ми стават много осъзнати и разумни. Ако участието ми е осъдително, действието става компулсивно – това е фундаментална промяна: когато действията ти станат осъзнати, те стават много по-ефективни от неосъзнатите и компулсивни действия.

Ако в момента си в състояние на блаженство, би ли питал какъв е смисълът на живота? Този въпрос възниква, само когато животът по някакъв начин е станал бреме. Когато беше на 5 години и кипеше от енергия, имаше ли нужда от смисъл? Не. Самият живот е бил достатъчен.

Сега животът не е достатъчен, защото не си жив достатъчно. Спомнете си когато бяхте на 5 колко бяхте жизнени. Днес колко сте жизнени? Повече или по-малко? Когато бяхте на 5 не сте можели да сдържате жизнеността си. А днес…

Та какъв е смисълът на живота? Смисълът е чисто психологически, в съществуването нищо няма смисъл. И няма нужда от смисъл… Животът е достатъчно значим феномен. Толкова безграничен феномен, че няма нужда от смисъл. Просто трябва да го изживееш. Ако започнеш да го изживяваш, ще видиш, че носи безкрайни възможности.

Когато кажа „живот“, вие мислите от перспективата на работата, семейството, парите, благосъстоянието си. Но това са само сфери на живота, това не е животът! Вие сътворявате тези сфери на живота, мислейки, че те ще го подобрят. Парите ви, благополучието ви, връзките ви – това са само притурки.

Животът е нещо, което кипи във вас, за нещастие при някои е заровено толкова дълбоко, че изобщо нямат усещане за изживяването. Само когато наближи смъртта – уверете се сами – отидете да видите умиращи хора в болницата, например, – при 80% от умиращите, в момента на смъртта, ще видите объркване в очите им – не страх, не болка, просто объркване.

Защото само когато смъртта настъпи, разбират, че никога не са живели. Всичко, което ги е занимавало е психологическа драма – мислите и емоциите са били превзели изцяло времето им.

И когато настъпи смъртта, изведнъж психологическата драма спира да има значение. Чак тогава виждате, че никога не сте живели, а трябва да си отидете. Това е нещо, което не трябва да се случва! Преди да умрете, дори да нямате порив да изследвате Космоса, само опознайте вашата част от живота в цялата й пълнота. В противен случай само си пропилявате жизненото време.

Източник: webstage.bg