Спортния журналист Владимир Зарков – обикновен лицемер и страхливец

Мнозина от вас сигурно са чували за известния журналист Владимир Зарков.

Този, който стана носител на наградата за стойностна и честна журналистика „Людмил Неделчев“ за 2012 г. Този, който работеше като спортен журналист в “7 дни спорт”. Този, който по някакви “незнайни” причини бе нападнат от бандит през 2014. За него има куп написани материали, давал е не едно интервю и от хиляди е смятан за компетентен в това, което прави.

До тук, добре. Но какво се случва в момента с него и каква е всъщност истината за този толкова “честен” човек?

Няма да крия, че първоначално не знаех, че в момента е собственик на сайта 7dni Sofia, който е част от “7 ДНИ МЕДИЯ ГРУП”. Имах единствено и само скромното намерение да пиша за сайта, тъй като целях да натрупам повече стаж в онлайн медийните среди. Въпреки, че вече пиша за две малки медии от вкъщи, смятах,че ще е добре да продължа да се усъвършенствам. Тъй като съм по майчинство и не работя никъде на договор, бях наясно,че няма нищо нередно в това да пиша на няколко места.

Свързах се със собственика на сайта и се уговорихме за малък пробен период след празниците. За мое щастие, той търсеше копирайтъри и журналисти и предлагаше надомна работа. Заплащането, което спомена донякъде ме озадачи, защото знаех добре, че подобни суми печелят журналисти от далеч по-големи и реномирани медии, в които се работи на място, в редакция и с голям екип. Все пак не се усъмних и в първия работен ден от новата година се чухме отново за да стартирам.

Изпратих му мои примерни новини. Намери им безброй недостатъци, като изтъкна, че една от тях била много дълга и отегчителна. ( Новината беше на политическа тематика и дори я бях съкратила, като оставих най-важното.) Намекнах му, че ако я съкратя още много, то тя почти ще се изгуби и няма да даде никаква информация на читателите (текста беше около 200 думи, максимум.) После огледах по-подробно сайта му и видях,че повече новини са доста кратки, но за това пък заглавията бяха разтегнати като локуми и на места бяха допуснати грешки… Казах си отново….ок, може би аз прибързвам с изводите.

Може би трябва да изяждам 80 процента от текста, за да се получи “интересна и достъпна новина” и да правя очевидни грешки в заглавията…пък дали ще има някаква смислено поднесена…на кой му дреме?!

Усещах, че няма да започна работа при този журналист. Не защото нямах желание за развитие, а защото подхода му беше меко казано съмнителен и далеч от авторитетен.

Абсурда дойде, когато ми даде име и парола за админ панела на сайта. Щях да пускам новини от името на някоя Лилия Велинова.

Помолих го да си сменя името, защото не исках да пиша скрита зад чуждо име и анонимност, но той излезе с номера : “Дай да почнем да работим, това е най-лесно.” Какъв добър и честен журналистически подход, нали?

Все пак, замълчах си за да видя до къде ще стигне неговото лицемерие.

Още по-нелепото е,че самият той се крие зад друга самоличност, когато пуска новини и името му не фигурира никъде в сайта. Това ли е истинската журналистика, която се бори с лъжите и нечестностите, питам аз? Това ли е олицетворението на професионалните и реномирани журналисти в България? Това ли е техния начин да живеят…лъжейки нагло и криейки се удобно зад някое друго потребителско име от страх може би да не бъдат пребити повторно?!

И най-глупавото и обидно е че този така наречен журналист може да си донесе лични облаги от всички авторски новини и статии на бъдещите си кандидати за работа и да ги облече изкусно в анонимност, радвайки се на спечеления трафик. Той ще им обещае невероятни условия, заплащане и екип…а всъщност всичко ще е само една добре скалъпена измислица!

Обясних му, че се отказвам от работата и ще си изтрия новините, но минути след това господин Зарков грижливо беше сменил паролата в админ панела, която ми даде както и потребителското име и не успях да вляза в системата. Спомена ми преди това, че ще имаме общ чат и екипа ще се състои от 3-ма човека, но е излишно да казвам какво си помислих…

Аман от такава долна, лъжлива и лицемерна паплач! Отвратена съм и искрено съчувствам на бъдещите му служители (ако изобщо някога има такива.)

Ако това е да си професионалист в сферата на журналистиката…предпочитам да си остана цял живот любител, но да заставим винаги с истинското си лице пред света и хората!

Автор: Линда Николова

Следвайте ни в социалните медии