Начало, нали?… „И у нас идва времето на отпуските. Това нещо – летуването на море, е голямо събитие в живота ни. Пълно с добри и недотам добри емоции. Но какво прави българското семейство, ако иска да прекара 14 дни на курорт. Нека това да е семейство от 4 човека, пише socbg.com. Той е инженер на 36 години с 270 лева. Тя – на 30 години с висше образование, 270 лева на месец също. Приемаме, че това условно семейство Иванови взимат тези 270 лева напълно чисти пари, както казваме.
Приемаме, че тези хора не са обременени със заем за жилище, спестовни влогове, застраховки и т.н. В тази сума влизат и 60 лева детски добавки, обикновено давани на майката. Децата на Иванови са 10 и 12-годишни, момче и момиче. Иванови имат автомобил “Жигули”, купен от техните родители. Както се вижда – семейство, облагодетелствано от живота по нашите стандарти. За общо сравнение, тези 270 лева са 54 долара по реалния курс, а не по официалния, обявяван от “Държавен вестник”. Реалният курс се определя от черната борса: 1 долар за 5 лева. Това е минимума; стига се до 6, 7 лева за долар, особено лятото по курортните центрове. Така: в дома на семейство Иванови влизат 540 лева месечно. Ако заплата от 270 лева разделим по дни и часове за 21 работни дни по 8,5 часа излиза, че инж. Иванов и жена му получават дневно по 12.80 лева или около 1,50 лева на час…
Те ще отидат на море с карти, купени от предприятието примерно на съпругата, за 14-дневна смяна в почивните станции. Една карта струва 45 лева на човек. До реалната й стойност от 110 – 120 лева заплаща предприятието. Детските карти са по 36 лева. Общо за семейството – 162 лева за карти. На път от София за Бургас – приемаме, че условното семейство Иванови живее в София и /…/ някои от близко разположените почивни станции, че те ще приготвят 80 лева за отиване и връщане с колата. Самолетът е по-скъп. Влакът е някъде по средата, но ще пътуват някъде 6 – 7 часа. И така, до тук семейството е изхарчило 242 лева. Близо една месечна заплата. Тръгват от София и карат бързо, за да не правят разходи по пътя. Закуски и термос с кафе от вкъщи.
Но за да се тръгне, се налага поне малка подготовка. Ние, българите, не сме глезени и не си купуваме примерно бански костюми всяка година. Но тази година Иванови ще си купят. Мъжки плувки: 12 – 16 лева. Дамски бански костюм: 20 – 30 лева. Има и по-евтини, но с лошо качество и грозни, а Иванова е все пак жена със самочувствие. Плажен малък чадър е около 20 лева. Крем против изгаряне: от 8 до 40 лева. По-евтините стоки от така наречената “народна козметика”, ако я има, те са долнокачествени. Може за гримиране: 9 лева. Изобщо българките са доста затруднени с козметиката, ако искат нещо наистина добро. По-нататък: обувки тип „сабо”: 20 – 25 лева, т.е. 2 дневни надници. Хавлиена плажна кърпа – 24 лева. Дъщерята е вече 12-годишна и иска модерни избелени джинси – 70 лева, приблизително една четвърт месечна заплата. За сина маска, шнорхел, плавници – приблизително 13 лева, равни на един ден работа.
Но тези вещи ще служат още дълго време, значи не е много страшно. Трябва дезодорант: струва 10 до 27 лева (българският – но за късо време свършва, макар и да е по-евтин), значи е по-изгодно от скъпия, лицензионен. Слънчеви очила има за 16 лева, например. Те са скъпи и се купуват само за родителите. За децата шапки от плат за по 2 лева. Филмче за фотоапарат тип “Лайка” – 1.20 лв., т.е. около един час работа на родителя. Така, след тази подготовка са похарчени общо около 220 лева. И освен това, този списък е малък, бих казал скъпернически, това разбира всеки слушател.
След бързото шофиране към морето семейството е в почивната станция. Записване, паспорти и т.н. Стаята е стандартната: легла, маса, санитарен възел, нощна лампа и т.н. Има си ред: да не се шуми, да не се яде в стаята. Входната врата на станцията се заключва в 23 или 24 часа. Във фоайето – телевизор, табла, може и карти. Може да няма режим за водата, но често и има. Бельото, спалното се сменя понякога всяка седмица. Ако станцията е на южното Черноморие, почти сигурно е, че там водата спира през деня. От варелите и техните самоделни цистерни ползата е малка. Къпе се този, който изпревари или е готов да го прави нощем. Събира се пак нощем и вода в кофи, за другия ден.
Всеки, който е бил в станциите, особено тези с бараки, наречени бунгала, познава този режим. Китен, Ахтопол, Мичурин и други градчета са свикнали с това. Но черноморската ни столица Варна не е в по-добро положение. Миналата година бях там доста дълго време през лятото. Шадраванът пред Партийния дом беше много по-добре снабден с вода от някои жилищни комплекси. И така Иванови отиват на храна – три пъти дневно. Храната е сносна, ако не са много претенциозни. Менюто е лишено от разнообразие, но определено това е общо зло. Снабдяването е окаяно. Не е приятно да ядеш тлъсто свинско при 30 градуса по Целзий, но който не го харесва, да си е стоял в София. Приборите често са мазни от лошото миене. Мирише на хлорна вар от тоалетните, но се свиква – на море сме. Някои разнообразяват менюто чрез чакане на опашки за плодове. Ако ги има, и според сезона. Примерна цена на кг диня е 1.20 лв. на пазара в Созопол през юли. Значи една малка три килограмова диня се равнява на около часовата надница на Иванов.
Почивният дом на в. Работническо дело край Китен през 80-те
Килограм краставици – 1 лв. Все пак ядене, лежане на плажа и сън са скучни. Разходка до Слънчев бряг например – около 5 лв. за бензин. Вечеря в среден ресторант заедно с децата им ще струва около 60 лв. Меню: ракийка със салата, чиния шницел, бутилка вино, нещо безалкохолно, сладолед за децата, евентуално кафе. Значи приблизително една четвърт на месечна заплата. Влакче за разходка приблизително 20 минути струва 2 – 3 лева на цялото семейство. На плажа атракция: качване на балон – 6 лева на човек за около 15 минути, лично пробвах това през 87-а година, август месец на Златни пясъци. В тази област цените тук леко варират според курорта и комплекса. Водно колело – от 1 до 3 лв. на човек, шезлонг за плажа – 3 лв. на човек. Има и кино, ако успеете да се доберете до билети за него. Има и сладолед, пица, пуканки. Една пица струва 1 -1.60 лв. на улично павилионче – това е един час работа на инж. Иванов. Ако купи на семейството пуканки, т.е. 4 малки пакетчета, ще плати 1.20 лв. Пак по улиците на курортите има и пържени картофи, струват около 9 лева килограма, т.е. 6-часов труд на същия инж. Иванов. Парадоксално, но вярно: рибата е по-евтина от картофите, вероятно защото повечето е океанска замразена.
Понеже Иванови са на принципа, че на курорт се ходи веднъж годишно и е простено да се поразпуснат, за тези 14 дни ще похарчат още около 250 лв. Повече не може, не стигат. И така, общо летуването с карта ще им струва над 700 лв. Ако няма някакви екстремни разходи като ремонт на колата или купуване на лекарства. И при такива добри финансови условия не може да се летува винаги, защото за картите има опашки и се чака по 2, 3 и 4 години. Записвания в профкомитета. Да, има и частно летуване. Цените – ето ги: Хотел с „три звезди” в Бургас, казва се “България”. Стая с две легла – 28 лв. за нощувка, т.е. два работни дни на инж. Иванов. Вечеря в този хотел – минимум 15 лв. на човек. За четиричленно семейство за 14 дни – приблизително 1600 лв. за спане и вечеря. Равно на приблизително шест месечна заплата.
В аперитива водка с кока кола или сладолед и нещо безалкохолно за децата ще ти струва 5 – 6 лв. на човек. Едно кафенце в хотелското барче струва 1.80 лв. – повече от един час труд на нашия инженер. Други цени: моля, взети са от ценоразписа на хотел в София, също тризвезден. Басейн – 3.50 лв. на час за 1 човек. Масаж – 12 лв. на човек за един час. За сауна – 3.50 лв. на човек на час. За хотелите по Черноморието с повече звезди не говоря. Те са практически недостъпни за българите. В игралните казина българин не може да влезе. Има си портиер, за да не го пуска.
И какво ли ще прави там? И без това няма валута. Държа да повторя: посочих цени, като се старах да са минималните. Има по Черноморието и частни квартири. По южните, безводни, с полупразни магазини градчета, е пълно с българи. Нощувка от 2-8 лв. на човек, но не е задължително в стая. Може да се спи в приспособен гараж или полуготов таван. Там се заселват предимно по-бедни и млади хора.
Интересна подробност за частните квартири: Там редовно се правят милиционерски проверки, които представляват следното: През нощта или в ранна утрин в промеждутъка между 4 и 6 часа сутрин на вратата започва да се тропа и пристигат обикновено милиционер и цивилен. Започват проверка на паспортите. В крайно неприятно положение изпадат хора, които не са женени, а просто приятели и са си позволили лукса да спят заедно в една стая. От това нещо може да си изпати сериозно хазаинът. Но с такива проверки е свикнал всеки; те се правят редовно и почти не правят вече впечатление. Никой не се опитва да попита правилно ли е и защо.
Някой мой опонент би казал, че забравям за пансионатното летуване. Ето например: Златни пясъци, хотел с четири звезди – 17.50 лв. на човек на ден, от тях 8 лв. за храна. Значи за 14 дни – 245 лв. на човек. Близо месечна заплата, но това е извън курортния сезон. През сезона цените са и по-високи. Има ги в обяви по вестниците, всеки може да ги разбере. Напомням: 17.50 лв. са равни на 11 часа труд на инж. Иванов. Някои мой слушател от Европа би попитал: Как тогава да обясним, че българите все пак са на море? Те са на море с цената на големи затруднения.
К-г Каваци
Те са притеснени. Не се учудвайте, западни туристи, като гледате огромните опашки – там е по-евтино, защото българинът на море живее както останалите месеци от годината. В зле скриван недостиг, в постоянно броене на левчетата. Българинът на море, както и в делничния си живот не се пита дали иска да си купи нещо, а дали може да си го позволи. Сигурно някой началник от туризма ще ми каже, че за българите цените са по-ниски, отколкото при чужденците при нощувката, например. Това е добре, но води дотам, че в хотелите и частните квартири предпочитат чужденци. От тях има сметка.
Да, на курорт българинът се чувства като неканен гост, като беден натрапник. Ето, за това, като дойде време за летуване, освен приповдигнато настроение, семейство Иванови изпитват и доста негативни емоции. Благодаря ви за вниманието.”
