Началото на дома за надарени деца в Аркутино е свързано с Людмила Живкова, дъщерята на бившия първи. Амбициозна и разполагаща с влиянието и възможностите на знаменития си баща, както и с парите на данъкоплатците, към края на 1970-те години Людмила вече е осъществила много нейни идеи под формата на културни мероприятия и проекти.
Може би най-известната от тях е международната детска асамблея “Знаме на Мира”, състояла се в специално създадения парк-комплекс “Камбаните” през 1979-а година. Грандиозната идея за ваканционно селище за надарени деца от България и цял свят се заражда след успешния завършек на популярната асамблея и в известна степен представлява нещо като продължение или по-нататъшно развитие на идеологията за братство между децата на света.
Планирано е този амбициозен проект да бъде реализиран на живописно място и да се отличава с интересен и уникален архитектурен стил. Хората около Людмила Живкова решават, че пясъчните дюни на Аркутино между Созопол и Приморско представляват перфектното местоположение, пише „Флагман“.
В началото на 1980-те, след внезапната смърт на Людмила, фондация, носеща нейното име, е създадена от българската държава. Тя решава, че времето да се осъществи проектът Аркутино най-после е дошло. Площта над плажа в Аркутино е иззета, и строежите започват през 1985 година, без да се пести каквото и да било от гледна точка на материали и работна ръка, за да може да бъде реализирана мечтата на бившата първа дъщеря.
Поради причини, които все още не са изцяло известни, строителната дейност е прекратена през 1989 година, през периода на политическите промени в България. Според някои източници, организация “Екогласност” повлиява на бъдещето на проекта, като настоява конструкцията да бъде прекратена, понеже исполинските сгради пречат на полета на птиците в района.
От тогава до сега, полузавършените постройки седят замразени във времето, потънали в забрава, напомняйки за една мечта която остава неосъществена. След промените, земята и недовършените имоти върху нея се прехвърлят между Министерството на културата, Министерството на образованието, частни строителни фирми и дори чуждестранни инвеститори, желаещи да превърнат съществуващата инфраструктура във модерно ваканционно селище, но този път, не за надарени деца.
Днес, скелетите все още стърчат, надвиснали зловещо над една от най-красивите плажни ивици на Ююжното Черноморие. 30 години по-късно, изтощени и износени от времето и морския климат, те бавно, но сигурно биват превзети от природата, безцеремонно навлязла в битието на едно минало, осеяно с разбити мечти.
След като си проправих път през пясъка и растителността, поех нагоре по хълма, където не след дълго бях посрещнат от първия от много бетонни гиганти, които ме очакваха.
Така изглеждаше първият исполин отпред
Да се озовеш вътре не беше много трудно
