В последните десетина години голямо строене на пътища падна в България. И не само. То не бяха хвалби, не беше рязане на лентички.

Сигурно ако се съберат малките късчета трикольори, кръцнати с ножица по време на хилядите церемонии, ще може да се покрие една цяла, при това не съвсем къса пътна отсечка.

И като че ли встрани остава една не много приятна истина за новите ръководители. А тя е, че 75 на сто от наличните магистрали всъщност са наследство от социалистическия период на държавата ни. Нещо повече, те са построени без помощта на еврофондове. И без унизителното приклякване за милостиня. Естествено, за това си има и обективни причини.

На първо място, по времето на Тодор Живков се е крало далеч по-малко. Далеч сме от мисълта, че и там определени лица не са заделяли нещо за собствения джоб. Или гараж.

Може да е подуто пликче, може да са две туби с бензин и дамаджана изискана ракийка. Но в момента магистралите са оскъпени поне пет пъти заради огромните кражби, пише сайтът socbg.com.

Друг важен фактор е, че преди 1989 г. на разположение за строителните дейности са били Строителни и Транспортни войски. Кажи-речи безплатен труд.

Представете си тази огромна жива сила, тези хиляди младежи, които работят в замяна на това, че след излизане от казармата получават занаят.

Всъщност тази практика е въведена от Александър Стамболийски и е прилагана и преди 9 септември 1944 г. Всъщност тя може да се приложи и сега. Без да е необходимо да се възстановява наборната служба.

Просто трябва да се приложи американският модел – да се използват затворници. Така или иначе, българските затвори са препълнени.