Какво би било, ако всеки получава по 560 евро, за които нито се отчита някому, нито има нужда да работи.

Това ли е бъдещето на трудовия свят или само нелепа идея на леви икономисти? Във Финландия направиха експеримент. Мира Яскари ще получава по 560 евро месечно в продължение на две години.

Може да работи, но не е длъжна. 34-годишната жена е сред онези 2000 финландци, които участват в експеримента за безусловния всеобщ доход. За участие бяха избрани само безработни.

Мира Яскари получава парите и освен това разнася вестници в Турку. Този град наскоро беше разтърсен от терористичен атентат: един ислямист нападна с нож хора на пазарния площад и уби две жени.

На местопрестъплението беше засадено дърво, минувачите продължават да полагат цветя, още горят и свещички. Уговорили сме се с Мира в отсрещното кафене, но тя не се явява. Знаем, че страда от депресии – тъкмо поради това многократно е губила работата си. По-късно се чуваме по телефона.

„Получавам пристъпи на паника. Идват внезапно и по най-различно време. Принуждават ме да отида на лекар и да взема болнични. Последният ми работодател не беше особено доволен, че отсъствам по болест. И след последното отсъствие веднага ме уволни.”

За Мира Яскари безусловният доход е огромна подкрепа. Сега тя получава по 560 евро месечно, а когато не я мъчи депресията.

Експериментът преследва две цели – първата е така да се каже „идеологическа”: да се провери предположението, че човек работи, само ако е принуден поради финансови причини. В случая с безусловния доход хората могат и да работят – и пак ще си получават по 560 евро, а другият им доход ще се облага с данъци. Втората цел е да бъдат отменени всевъзможните видове социални помощи.

Едва ли обаче ще бъде възможно всичките 5,5 милиона финландци да получават такъв доход, защото това би довело до разходи от 11 милиарда евро годишно, смята икономистът Вейко Пулка, един от организаторите на експеримента. Според него, за една държава с годишен бюджет от 55 милиарда евро това ще бъде непосилна тежест.

Дискусията във Финландия се води прагматично. Критиците на експеримента настояват да се увеличи продължителността на проекта, която в момента е две години, а също така в него да участват не само безработни, но и студенти, хора с ниски доходи и начинаещи предприемачи. Перти Хонканен от Агенцията за социално осигуряване смята, че с края на експеримента ще отмре цялата идея за безусловен всеобщ доход.

Просто на държавата ще ѝ излезе прекалено скъпо да промени из основи цялата си данъчна и социална система. „Повечето партии не са готови за едно толкова радикално решение”, казва той.