Температурата в София ще се увеличи с 8.4 градуса по Целзий до 2100 г., ако въглеродните емисии не бъдат ограничени и така лятото в българската столица ще заприлича на това в египетския град Порт Саид.

София оглавява класацията на десетте най-бързо затоплящи се градове в света на американската организация Climate Central, която публикува анализи за климата.

В същото време, при умерено ограничаване на въглеродните емисии, температурата в София ще нарасне с 4.4 градуса по Целзий и така лятото в столицата ще бъде сходно с това в албанската столица Тирана.

Авторите на доклада уточняват, че умерено ограничаване на въглеродните емисии означава намаляването им наполовина до 2100 г. Така ще бъде изпълнена и целта за ограничаване на глобалното затопляне до средно 2 градуса по Целзий до 2100 г., поставена на конференцията за климата в Париж през 2015 г.

Още няколко балкански столици присъстват в топ десет на най-бързо затоплящите се градове в света. Скопие е поставен на второ място, а Белград – на трето. Ако македонската столица не ограничи въглеродните емисии, температурата през лятото ще нарасне от настоящите 25.2 градуса по Целзий – до 33.7 градуса по Целзий, и ще бъде сходна с тази в Кайро.

При същия сценарий в Белград лятото ще се затопли от 26.7 градуса по Целзий днес до 34.9 градуса по Целзий през 2100 г. и ще стане сходно с това в Алепо, Сирия.

Букурещ е поставен на пето място, след испанската столица Мадрид. При запазване на въглеродните емисии температурата в румънската столица се очаква да нарасне със 7.9 градуса по Целзий и лятото в града ще бъде сходно с това в иракския град Ербил.

Топ десет на най-бързо затоплящите се градове в света се допълва от Ереван, Загреб, Сараево, Любляна и Будапеща.

Авторите на доклада предупреждават, че лятото по света вече е по-горещо, отколкото в предишни години и ще става още по-горещо до края на века, ако въглеродните емисии продължават да се увеличават.

Проблемът ще се усети най-сериозно в градовете, където температурата ще бъде със 7.8 градуса по Целзий по-висока, отколкото в селските райони. Това ще доведе до опасни и потенциално смъртоносни жеги.

В момента около 54% от населението на света живее в градовете, а до 2050 г. градското население се очаква да нарасне с 2.5 милиарда души. Със затоплянето на градовете големите горещини могат да станат обичайно явление, а това ще застраши общественото здраве и икономиката, предупреждават авторите на доклада.

За да илюстрира колко горещо ще бъде в градовете в бъдеще, Climate Central е създала интерактивна карта, в партньорство със Световната метеорологична организация. (Картата можете да видите тук). 

Тя показва как бъдещата средна лятна температура във всеки град съответства на други днешни градове. В някои случаи промяната ги поставя в напълно различна температурна зона.

Ако сценарият за високо замърсяване се сбъдне, климатът в Отава, Канада, който в момента е умерен, ще се превърне в тропически до 2100 г. Климатът в планинската столица на Афганистан – Кабул, може да заприлича на този в крайбрежния град Коломбо, Индия. Температурите в Кайро, които и сега са високи, могат да достигнат висините на съседен Абу Даби.

Десетина града ще се затоплят толкова много, че лятото им няма да има аналог на Земята. В Хартум, Судан, средната лятна температура ще достигне 44.1 градуса по Целзий, ако въглеродното замърсяване продължи.

Това означава, че ако въглеродните емисии не бъдат намалени, температурите на Земята могат да достигнат висини, които човечеството не е преживявало, предупреждават изследователите.