Евентуален отказ на Турция от ангажимента ѝ за изпълнение на поетите отговорности към ЕС относно миграционните потоци съдържа риск за Република България.
Това се посочва в годишния Доклад за състоянието на националната сигурност за 2015 г., който днес беше одобрен от парламента. Документът беше приет от правителството в началото на годината, а гласуването му в парламента идва съвсем скоро след совалките на премиера Бойко Борисов между Анкара и Брюксел.
Заключенията в доклада и позицията на парламента с неговото приемане се разминават с позицията, която зае премиерът след визитата си в Турция. Тогава той призова не Турция, а европейските лидери да спазват поетите към Анкара ангажименти, за да се избегне опасността мигрантска вълна да залее България и Гърция. Вместо това в доклада на българските служби е посочено недвусмислено, че рискът идва едностранно от Турция и че има основания да се смята, че южната ни съседка може да не изпълни ангажиментите си към ЕС.
Без да се посочва конкретно Турция, в доклада се изнасят данни за това, че се запазват някои негативни тенденции в съседни на България държави, като разколебаване на демократичните реформи и нестабилно вътрешнополитическо положение. „Негативен ефект оказваха и амбициите на някои страни за директно или индиректно нарушаване на принципа на ненамеса във вътрешните работи на други държави, както и търсенето на възможности за манипулативен контрол върху гражданите с различно от преобладаващото за съответната страна верско или етническо самосъзнание за користно външно влияние. Запазващото се етническо разделение продължава да подхранва национализма и сепаратистките настроения, от което се възползват радикални политически формации, екстремистки структури и организирани престъпни групи“, се посочва в доклада.
Мигрантската вълна остава заплаха, тъй като тя предоставя възможност за инфилтриране на терористи, се заключава в доклада. За миналата година най-динамична е била обстановката на българо-турската граница, където опитите за преминаване на границата са се увеличили с 2.3 пъти спрямо 2014 г. Значителният брой чужденци в страната, които имат намерение да я напуснат представлява криминогенен фактор, свързан с каналджийството и подправянето на документи. Това пък, според службите, е свързано с голям „корупционен натиск“ върху органите на реда.
В доклада като риск за сигурността е посочена и Русия, която прави „интензивни опити“ „за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез военно, икономическо и културно сътрудничество и оказването на натиск по отношение на външнополитическата ориентация на отделни държави“. Службите посочват и това, че е нарушен балансът на силите в Черно море с разширяване на излаза на Русия и подсилване и модернизиране на въоръжението в региона, включително и в близост до енергийни залежи.
Констатирано е и засилване на използването на инструментите на хибридната война и опитите на „чужди държави да формират обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социални мрежи за лансиране на подвеждаща информация“.
