Няма нищо по-ужасно за една жена, от това да остане напълно сама на този свят. Така се получава, когато децата ти се разпръснат някъде по света и спреш да чуваш радостния им смях.

Това се случва и когато любимият ти съпруг те зареже, защото е срещнал друга жена. На 45-ят ми рожден ден се изправих лице в лице с ужаса на самотата. От известно време съпругът ми имаше интимна връзка със своя колежка и вечерта, вместо да ме изведе на ресторант, той ми заяви, че ме напуска. След раздялата ни рухнах психически и станах редовен клиент на малките кръчми, където се събираха неудачници като мен.

С времето все повече затъвах в калта. Заплатата ми стигаше само да си платя сметките и да си купувам храна и алкохол. Един ден, в пиянско умопомрачение, заложих апартамента си, а няколко месеца по-късно се оказах на улицата.

Тогава дойде кризата и работодателите бяха принуждавани да съкращават персонал. За да оцелея, работих абсолютно всичко, което успявах да си намеря – от сервитьорка до миячка на чинии. Кръгът ми на общуване се стесни до двама или трима колеги, с които периодично се напивахме.

Преуморявах се от тежкия работен график и за да се справя със стреса, всяка вечер изпивах голямо количество алкохол. Давех болката си в литри водка. Но този начин на живот започна да се отразява на здравето ми и един ден рухнах на легло. Състоянието ми не позволяваше да ходя на работа и когато болничните ми изтекоха, шефът ме уволни, без да го интересува, че няма с какво да си платя наема и да си купя храна и лекарства.

Сега съм бездомна. Съдбата ме събра с други нещастници като мен и заедно се мъчем да оцелеем. Ако имаме късмет нощуваме в някоя изоставена сграда, а понякога спим на картони до някоя скамейка.

Ядем, каквото намерим във варелите. Страхувам се, че ако се погледна в огледалото, ще срещна образа на непозната жена с подпухнало лице. Дано по-скоро си отида от този свят, защото по-ужасна от смъртта, е самотата.

Източник: lichna-drama.com