„Хубаво беше в София, играехме си с техните деца. Имаше всичко, сега тук е друго“, казват Лили и Митко от родопското село Вълчан дол пред „24 часа“.

Съдбата на двете деца трогна страната, след като се разбра, че от 3 години се грижат сами за болните си родители и въртят домакинството вкъщи. Децата заспиват на чиновете в училище от умора.

В началото на юли съпругата на президента Десислава Радева ги покани на гости в резиденция „Бояна“. Първата дама лично ги взе от къщата им във Вълчан дол и двамата прекараха няколко дни с президентското семейство.

Децата разказват как са ходили в мол и на плуване, а Митко гордо показва очилата си за гмуркане, които му подарила Радева, както и топка. Детето обаче нито има къде да плува в селото си, нито може да рита на баира.

„Много време ми се видя, докато ги нямаше. Баща им Ангел пък беше в болница. Едва ги дочаках. Добре, че трябваше да кося и събирам сено за кравата, та се разсейвах и по-бързо минаваха дните“, казва майка им Надежда.

Тя дори упорствала президентшата да ги вземе за пет, а не за десет дни. Надежда обаче е щастлива, че скоро най-сериозният им благодетел – бургаският бизнесмен Румен Люцканов ще ги води на море и четиримата. 38-годишната Надежда ще излезе за първи път през живота си от планината.

Тя е щастлива, че има много храна за семейството си и държи да я покаже.

Лили и Митко влязоха във фокуса на вниманието през февруари. Съученици на Митко събраха пари да му купят обувки, тъй като единственият чифт, който имал, се скъсал по време на спорт в двора на училището. Децата знаели, че момчето няма да има с какво да дойде на училище.

Сега семейството има кашони с храни за много дълго време от дарители – олио, варива, макарони, вафли, компоти, лютеница и др. Чувалите с дрехи и обувки за децата са складирани в коридора и две стаи на първия етаж на къщата и едва ли ще могат да ги износят. За тях има дарения, които се съхраняват и в кметството.

4-членното семейство разполага със 138 лв. пенсия на Надежда и детските надбавки – 85 лева.

Бащата, след като вече е здравно осигурен и минал лечение, ще получи вероятно инвалидна пенсия. Някога Ангел бил багерист, след това работил и в дърводелски цех, напуснал и дълго не се хващал на работа, след като първата му жена се обесила в гората. След това починала и втората му жена. Надежда му е трета и е с 22 г. по-млада. Не иска да го виждат извън селото, защото няма зъби и го е срам. Ръцете му са със странна форма на китките, тъй като ги счупил една след друга. Не отишъл на лекар и те зараснали накриво.

„Ангел е щур, няма да тръгне на море“, твърди братовчед му Митко Балкански.

Преди това благодетелят Люцканов финансира имплантиране на тазобедрена става на бащата. По инициатива на д-р Красимир Събев, който стана след това депутат от Смолян, бащата се лекува през април в смолянската болница. Два месеца му лекуваха инфектираните рани по краката от измръзване, ампутираха част от стъпалата му заради гангрена, а през юни му бе трансплантирана става.

Община Баните назначи на граждански договор служител, който да отговаря за бащата. Ангел Хайтов е настанен безплатно за седмица в балнеосанаториума в селото за рехабилитация.

„Ще уча, за да стана лекарка, така ще помагам на мама и тате“, казва Лили.

Баща им получил два последователни инсулта и не се е лекувал. Лежал две години на легло. Когато вече стигнал до доктори, се оказал и със счупена става на крака. Общината и социалната служба в Баните му осигурили лечение и прегледи, платили и за години назад здравните му осигуровки. Дотогава децата се справяли с лежащо болния.

„Понеже не можеше да става до тоалетната, намерихме малко столче и двамата с Лили го вдигахме от леглото и слагахме на столчето при нуждите му“, спомня си Митко. По същия начин хлапетата го вдигали и къпели в коритото.

Митко има вродено заболяване „птичи гърди“, при което се получава ъглово отклонение на ребрата към гръдната кост. Момчето твърди, че не чувства болки в гърдите си, а дупката полека намалява. Лекарите му казали, че като поотрасне, ще отшуми.

Двете деца въртели цялото домакинство години наред. Майка им има забавено развитие и е като дивак, тъй като не е излизала почти от баирите, но е добър и услужлив човек и ги обича. Междувременно им умряло и магарето и пренасяли на ръце сеното и дървата. Сега имат крава, куче и няколко котки. Макар и с проблеми, деца и родители са страшно привързани и на всички в района е ясно, че раздялата ще направи цялото семейство нещастни, казват местните.

„Децата са притеснени от това, че семейството им е с ниски доходи и родителите им са болни. В личен план те имат нужда от психолог и стипендии“, казват педагози.

Битовите условия на семейството обаче са все още ужасни. Тоалетната, строена преди повече от 50 г., е леко килната и е на двора. Въпреки че имат вече течаща вода в къщата, нямат баня и се къпят в корито.

Лили и Надежда продължават да перат на ръка. Сега поне не носят водата във ведра до къщата, а наливат от чешмата на втория етаж. Момичето, което сега ще бъде в 5-и клас, плаче всеки път, като се сети за татко си.

„Притеснява се за него, тя много го обича и не знам сега, като се върне, как ще го вдигаме по стълбите на къщата да го изкъпем, навън да се разходи, ще има да плаче“, реди Надежда.

Зимата е най-тежка за семейството, защото децата всеки ден ходят пеш до асфалта в селото в сняг и дъжд, за да стигнат до колата, която да ги кара на училище в съседното село Давидково. Братчето и сестричето са единствените деца във Вълчан дол.

Митко сега ще е 7-и клас и скоро ще трябва да се ориентира къде ще учи след това.

„Искам да стана шофьор и да работя в Чехия“, казва момчето. Щастлив е, че в дарителската кампания някой му е изпратил лаптоп. Лили пък показва гордо смартфон. Вече има профил във Facebook, където поства предимно цветя. Има и една снимка с президента и съпругата му.

„Постъпиха 8700 лв. дарения за семейството. Постепенно правим каквото можем за тях“, казва кметът на Баните Милен Белчев. Общината вече е ремонтирала покрива на дома им. Слага се ПВЦ дограма. Предстои вътрешен ремонт на стаите с изолация и гипсокартон. Материалите се купуват с парите от даренията, а в повечето случаи трудът на майсторите е или дарение, или го прави общината. Бил отпуснат и багер, който прокарал шосе до самата къща, която е в края на почти обезлюденото селце.