Видях го да стои от страната на пътя, едвам крепящ се да не падне. Спрях и отидох при него. Дядо Димо, така се казва мъжът, който стоеше в безпомощно състояние днес до пощата, хванат за една кола и с треперещи крака. Попитах го дали всичко е наред и има ли нужда от лекар. Нищо не разбрах от думите му, защото говореше много трудно и неразбираемо. Звъннах на 112 и поисках да пратят полиция, за да бъде прибран ако е изгубен. Пуснах и апел в групата за помощ, за разпознаване ако някой го познава. Така започва историята ми за продажната ни система и за този предаден човек.

Роден през далечната 1940 година, горд българин, военен командир с голям пагон, който е служил за родината си с цялото си сърце. Изгледал двама сина – двама. Димо – така се казва, един от хората създали нашата страна, което още личеше единствено по снимката на личната му карта, с пагон и наперен мустак. А сега????

В безпомощно състояние на центъра на града, отишъл да вземе мизерната си пенсия с такси, защото живее далеч от пощата и има прекаран инсулт, който му затруднява движението и говора. Защо ходи той, ще попита някой? Ами защото този човек е изоставен сам да се оправя, от страната, на която е служил, от децата, които е отгледал – двама сина, нали помните?! Отишли на гурбет в Германия и зарязали болния си и самотен баща. Този човек изглеждаше, като просяк. Със скъсани обувки, извехтели дрехи, некъпан от поне една година, не ял нормално неясно от кога, неизпран и тънещ в мизерия, но борещ се с живота и за своето оцеляване. Захвърлен от системата, от децата си, никому ненужен в празния апартамент, но ГОРД и непоклатим.

Предложих му помощ да го настаня в старчески дом и да плащам настаняването му, за да живее нормално и да се грижи някой за него, но единственото, което той направи е да ми покаже едничкото, което му е останало, неговата гордост и с високо вдигнат пръст ми каза, НЕ, аз ще се оправя, извикай ми такси. Още съм разстроен от тази среща с този човек днес. Още не мога да проумея как е възможно това да се докарат такива хора до това положение, в тази продажна страна. Как е възможно да зарежеш човека, който те е създал и изгледал – двама сина?! Не разбирам!!!!!!!!

Полицаите извикаха линейка да го транспортира до тях, взех стол от близкия детски магазин да седне, защото едвам се държеше на краката си, но като един български воин, не признаваше, че има нужда да седне. Звъннах на директорката на социални грижи Павлина Делчева, която пое ангажимент още утре сутринта да изпрати социалните у тях и да помогнат с каквото могат. Негова комшийка написа във фейса, че дни по-рано го е намерила паднал, не можещ да си отключи вратата. За сега е у тях и е добре, но до кога? До следващата пенсия или до смъртта?

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх…………..

Янко Янков