Бях на 24 години, когато родих сина си. И въпреки че бащата на детето не бързаше да се ожени за мен, с него живеехме заедно и се готвехме да станем родители.

Всички проблеми започнаха след раждането на Николай. Камен и по-рано пиеше, но след като синът ми дойде на бял свят, започна да злоупотребява ежедневно с алкохола. Понякога се нахвърляше да бие и мен, и Николай. За да спася сина си от юмруците на собствения му баща, наех квартира, взех си детето и се изнесох.

Наемът поглъщаше голяма част от скромния ми бюджет, но здравето и безопасността на сина ми бяха най-важни на този свят. След раздялата ни Камен не се опита да се свърже с мен или поне да види родния си син.

Изминаха 14 години. С Николай живеехме в обикновен двустаен апартамент. Животът ни беше скромен, без излишен лукс и удобства, но имахме храна, дрехи и покрив над главите си.

Работих усилено, за да издържам семейството си, но въпреки това синът ми не разбираше защо съучениците му имат плейстейшън, а той не. Защо едни живеят богато, а други бедно.

Липсата на пари изнервяше Николай и все по-често ме винеше, че съм го оставила без баща. Разказах му, че Камен беше алкохолик и насилник, но дори и това не го убеди, че парите не са най-важното нещо на този свят.

И сякаш от нищото, след толкова години, внезапно Камен се появи. За това време беше успял да стане известен, важен и много богат човек. Зловеща диагноза го беше лишила от възможността да стане още веднъж баща, затова завръщането му не се дължеше на случайност.

Бившият ми приятел имаше намерение да си подсигури наследник и чрез скъпи подаръци успя да спечели вниманието на Николай.

Синът ми беше много щастлив, че богатият му баща се е завърнал, а отношението му към мен ставаше все по-лошо.

Непрестанно ме винеше, че съм го обрекла на мизерия и нищета. И досега съм убедена, че именно Камен му втълпяваше тези мисли в главата.

Няколко месеца по-късно синът ми си събра багажа и напусна дома ни. Плачех, умолявах го да не ме изоставя, но Камен ме заплаши, че ако продължавам да досаждам на собственото си дете, щял да използва парите и връзките си, за да ме лиши от родителски права.

Изминаха осем години, но синът ми така и не се завърна при мен. С Камен напуснаха града и нямам никаква информация за тях. Страхувам се да се обърна към съда, защото знам, че ако попитат Николай при кого иска да живее, той ще избере баща си.

Знам, че има право избор, но въпреки това сърцето ми се пръска от болка! Сине, защо забрави майка си! Толкова ли ти тежаха годините, през които бяхме заедно, че ги захвърли на боклука….