Никога не съм се замисляла колко могъща може да е капката. Уж изглежда незначителна, незабележима. Но един ден прелива и става мощна, силна, помитаща…

Когато капката прелее, търпението просто е свършило и не може като бензин в колата да се досипе още няколко литра търпение. Него просто го няма… И започват да излизат обиди и несправедливости, потинсати от надеждата. Но и надеждата е свършила. Има само безкрайна умора и тъжното осъзнаване, че всъщност не си заслужава. Че си платил за нещо, което не струва толкова и цената всъщност е много висока. И накрая идва страшното – просто на теб вече не ти пука.

Няма драми, ревове, скандали, просто не ти пука. А уж капката е малка, а какви поражения има.

В такива тъжни моменти на осъзнаване съм благодарна, че мъжът ми не се е уморил от постоянните капки, които изсипвам в чашата му и тя още не е преляла. И всъщност е толкова хубаво, че човек има по няколко чаши, защото тази може да е преляла, но онази до нея е още полупразна…

Източник: ЗЕМЯТА КАТО НА ДЛАН