„Няма истински мъже“. Само тази седмица го чух дузина пъти. От представителки на моя – женския пол. Мислих. Що за кухо звучене има тази фраза: „истински мъж“. Ами истинска жена, има ли? И ако едните са истински, другите какви са – реплика?!

Извод, който изведох: всеки сам си пише оценка с човека, който избира за и до себе си.

Мили дами, когато вие сте истински, няма как до вас да стои Неистински мъж. И обратното. Разбира се, всеки може да се подведе или във времето мъжа и жената да се разминат. И тогава отново това не би означавало, че някой от двама ви е неистински. Просто не е вашия човек. Както и вие – неговия. Вероятно някъде там, зад ъгъла на утрешния ден, някой друг ще разпознае в него своя истински партньор. А във вас някой може да регистрира абсолютната НЕистина.

Избягвайте клишетата, те са ограничаващи.

В крайна сметка, истината е онази, в която вярваме. И няма значение пола, всички искате някой да повярва във вас. Това окрилява и работи за вашата истинност далеч повече от опитите да пъхате мъжа/жената/ в предварително изработена от вас самите рамка. Пълна с очаквания, критерии, претенции и изисквания.

Polina Vasileva