Проституцията е свързана преди всичко с даването на секс в замяна на пари.
Едната страна предоставя услуга, а другата заплаща за нея. Все повече връзки обаче минават на едно ново ниво – получава се цяла връзка, а хонорарът отново е материален. Има ли любов тогава или пак си е проституция?
Съвременният свят е поставил материалността и материалните придобивки на преден план. Жени, тотално наясно с това, което търсят, срещат мъже, пределно ясни в това, което дават.
Едната страна дава себе си – тялото, мечтите, същността и присъствието си. Другата страна плаща – с пари, подаръци, екскурзии.
Тогава се получава сделка.
Любовната проституция в съвременните връзки не е толкова свързана само и единствено със секса. Двойката е в реална връзка. Те споделят общи снимки, ходят на почивки, на пазар. Вечерят заедно и прекарват празниците заедно. В един по-късен етап дори могат да имат дете и да повтарят колко са щастливи.
В същността си обаче тези връзки са вид проституция.
Жената, от една страна, не би обърнала първоначално внимание на мъжа, ако той не успява да й осигури стандарта, който иска. Прави нещо като първоначален текст – оглежда апартамента, колата, материалното му положение и цялата му кариера, за да прецени дали сделката си струва. След това дава всичко, което й бъде поискано, и получава хонорара, за който се е договорила.
Мъжът, от друга страна, също е наясно със сделката. Той получава крайният продукт. Жена, която всички искат. Жена, която ако той нямаше пари, никога не би успял да има.
Така се получава парадоксът, че любовните връзки променят първоначалния си смисъл – на единство, без значение от обстоятелствата, и се превръщат в изгода – без значение от мястото.
