Един от безспорните резултати на приключилите избори у нас е курсът към мажоритарен вот. Макар инициираният от екипа на Слави Трифонов референдум да не събра нужните гласове, за да има силата на закон, ГЕРБ и БСП декларираха, че ще вземат предвид волята на 3,5 млн. българи.
Така че една от задачите на отиващия си парламент ще бъде да прекрои изборния кодекс. Пропорционалната система ще бъде заменена от мажоритарна по френски модел. Според нея вотът ще бъде в два тура, по подобие на начина, по който избираме сега президент и кметове.
На втори тур отиват първите двама кандидати, събрали най-много подкрепа в първото гласуване.
Мажоритарната система – и то в един тур – не е нещо ново за българската политическа традиция. Всъщност тя действа чак до 20-те години на миналия век.
Именно мажоритарната система позволява на управляващия тогава Български земеделски народен съюз на Александър Стамболийски да завоюва съкрушително мнозинство на парламентарните избори на 22 април 1923 г.
БЗНС получава 52,7% от гласовете, които обаче му донасят цели 212 места от всички 245
в новия парламент. И за „старите“ партии не остава нищо друго, освен да тръгнат към завземане на властта чрез преврата на 9 юни с.г.
Следващите избори за парламенти обаче са извършени по пропорционалната система, което довежда до раздробяване на гласовете. Кулминацията на политическия хаос настъпва след изборите през 1931 г., когато в парламента 273-те места са поделени между 13 партии.
Това довежда до съставянето на безпринципни коалиции от по няколко партии с всичките им фракции, или „крилца и перца“, както ги наричат хората.
Това прави трудно изпълнението на каквито и да е програми и предизборни обещания, а също и до нарастване на корупцията и раздуване на бюрокрацията, доколкото всяка добрала се до изпълнителната власт партия бърза да назначи своите привърженици на чиновнически места.
И затова, когато на 19 май 1934 година политическият кръг „Звено“ прави военен преврат, обществото го приема, ако не с ентусиазъм, то с известно облекчение
И приветства както забраната на партиите, така и разпускането на парламента, превърнал се в символ на безогледна партизанщина, некадърност и паразитизъм. Разбира се, опитите на звенарите да създадат тоталитарна държава по италиански модел скоро отблъсква обществото.
Цар Борис III, който се опасява за трона си, използва това и ги отстранява от властта. Монархът обаче не възстановява партиите, а налага свой личен режим. Наистина през 1938 година са проведени парламентарни избори отново по мажоритарната система, като кандидатите формално представят само себе си. Реалността обаче е съвсем друга.
Дори и кучетата по селата са наясно коя партия стои зад съответния избиран депутат, пишат тогавашните вестници.
За изборите след 1944 г. е излишно да се говори, но формално и те бяха на мажоритарен принцип. Не че повечето от хората знаеха кой е техният представител в Народното събрание. Важно бе да знаеш кой е окръжният секретар на партията и неговите заместници.
Първите свободни избори след промените – тези през 1990 година за Седмото велико народно събрание, бяха проведени по смесена избирателна система. Тогава половината от 400-те депутати бяха избрани мажоритарно, а другата половина – по пропорционалната система.
За втори път мажоритарен елемент е въведен с промените в избирателния закон през 2009 г. В изборите за 41-о народно събрание, от 240 депутати 31 се избират по мажоритарна система, а останалите 209 по пропорционална.
Това механично смесване на двете системи има за цел преодоляване на част от „дефектите“ на пропорционалната избирателна система, действаща дотогава при избора на народни представители и общински съвети.
За такива се посочват гласуването за партии, а не за личности, вкарването на „недостойни“ кандидати в листите, които иначе не биха влезли в парламента при мажоритарен избор.
Избирателният закон, действащ до 2009 г., позволява сформирането на инициативни комитети, които да издигат независими народни представители. Това означава, че ако са налице достатъчно хора, които да подкрепят някаква определена кандидатура, няма ограничения те да го направят.
Друго въведение от 2009 г. е промяната на математическия метод, като вместо метода на Д’Онт е приложен методът на най-големия остатък.
На следващите избори за 42-ро и 43-о народно събрание отново е върната изцяло пропорционална система за избирането на 240 народни представители, като продължава използването на метода на най-големия остатък с някои модификации.
