Схеми за тикви, картофи, моркови и лук източват национални и европейски пари за земеделие, но никой в МЗХГ не иска на потърси виновниците. „Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев, отговорен секретар на АБП Лили Мирчева.

Подписването на меморандум между ръководството на министерството на земеделието с производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“, гарантиращ на браншовите организации, че ще имат достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора, приключи с пълно фиаско. През миналата седмица представители на градинарите от цялата страна се събраха в МЗХГ, за да обсъдят държавна помощ с неясни параметри за закупуване на техника за преработка на плодове и зеленчуци. Най-недоволни от срещата излязоха зеленчукопроизводителите.

„Поводът за събирането беше дали да се отпусне държавна помощ за закупуване на техника за охлаждане и калибриране на плодове и зеленчуци. Ние и преди сме обсъждали такава помощ и накрая стигнахме до извода, че парите, които ни дават, са нищо. От тях ще могат да се възползват около 15 до 20 производители. Ние заявихме, че не ги искаме“, коментира веднага след злополучната среща Георги Василев, организационен секретар на Асоциация „Български пипер“. По думите му не може при 30 хиляди производители, само 20 човека да вземат помощ. „Ще се бием ли за тази помощ, за която никой ясно не каза колко ще е. Обещават да е около 1,5 млн. лв. и че щели да видят какви са възможностите за повече пари“, допълни Василев.

„Обясниха ни, че държавната помощ може да бъде отпусната за две години, тъй като програмният период свършва през 2020 г. Ако обаче има добри индикации, държавната помощ ще бъде нотифицирана и през следващия програмен период. Но е притеснително, че все още не е обявен бюджет за нея“, коментира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). Както обясни Петков, държавата ще поема 50% от инвестицията, но не повече от 100 000 лв. „Ние искахме бюджетът да е 35 млн. лв., защото съоръженията са много скъпи, но ни казаха, че е нереален“, допълни той.

Производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“ единодушно са предложили парите от тази държавна помощ да стигнат поне за 250 – 300 кандидати. Иначе смисълът на държавната помощ се обезсмисля. Но най-притеснителното за тях е кой и как ще подбере тези 10-15 стопанства, които ще усвоят 1,5 млн. лв., какви принципи и правила ще измислят чиновниците, така че да вкарат своите хора в схемата.

Глас в пустиня останали предложенията

от браншовите организации

да се даде възможност кандидатите да са по-малки стопанства от 50 до 300 дка, тъй като големите в сектора имат възможност да кандидатстват по мерките от ПРСР.

Докато от министерството не казват ясно какъв в крайна сметка ще е този бюджет, градинарите отсъдиха: „Ако наистина предложат 1,5 млн. лв., просто няма смисъл“. На злополучната среща зам.- министър Вергиния Кръстена обещала, че ако бюджетът за помощта се изчерпи, а има още желаещи, той може да бъде увеличен. Сякаш още отсега не е ясно за чиновниците, че интересът е много голям.

На същата среща в земеделското министерство, на която е бил поканен и министър Румен Порожанов, който пък за пореден път е избегнал срещата с бранша, не е бил подписан и въпросният меморандум, за който споменахме в началото.

Повече от шест месеца ръководството на министерството на земеделието обещава да подпише документ, гарантиращ на производителите на плодове и зеленчуци, че ще имат пълен достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора.

„Те не би трябвало да имат право да ни отказват информация, както и ние да предоставяме всички данни. Като дойде времето за подписване на меморандума, ни казаха: „Вие се подпишете, а министърът по-късно ще се подпише. Ние решихме, че няма да подпишем едностранно меморандума и искаме министър Порожанов лично да дойде при нас, защото той никога досега не се е срещал с производители на зеленчуци и плодове“, заяви секретарят на пиперопроизводителите Георги Василев. По думите му напразни остават усилията на бранша да спре

кражбата на ДДС и фалшиви схеми за източване на евросубсидии

„В министерството на теория признават, че има хора, които крадат, и обещават, че щели да вземат някакви мерки. Ние сме им предложили около 20 мерки, но нито едно от нашите предложения не е прието. От април месец водим разговори с министерството на тази тема. В крайна сметка те представиха статистика и абсолютно безочливо заявиха, че няма никакви кражби и ние просто си въобразяваме“, обясни Василев

Ръководствата на браншовите организации в областта на зеленчукопроизводството настояха самите те да поемат контролавърху ефективността на производството, но агроведомството остави без отговор тяхното предложение.

От Националната асоциация на картофопроизводителите внесоха второ искане – агроведомството да даде отчет за

огромната разлика в размера на площите, които обработват фермерите

регистрирани в Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), и тези, които са заявили подпомагане пред фонд „Земеделие“ за производството на картофи през последните две години. През миналата година в агенцията по храните регистрираните картофопроизводители са заявили едва 39 хиляди декара с картофи. В същото време пред фонд „Земеделие“ са подадени заявления за подпомагане на производството на картофи за цели 120 хиляди декара.

Ще припомним, че производителите на картофи, за разлика от останалите зеленчукопроизводители, трябва да спазват ограничения за неразпространение на карантинни вредители. Затова от БАБХ ги наблюдават при покупката на семена и при отглеждането на картофите. Но се оказва, че Агенцията по храните не е регистрирали всички, които отглеждат картофи, а само малка част от фермерите. Така едните са строго контролирани от експертите по растителна защита, а останалите само си получават субсидията.

Според чиновниците в агроведомството огромното разминаване от 34 хиляди декара, регистрирани в БАБХ, и 120 хиляди декара, заявени за субсидии в ДФЗ, идвало от нивите с картофи, произвеждани за частно ползване. С една дума – картофите в домакинствата са над два пъти повече от тези, които се отглеждат за пазара.

Изкривеният модел на българското зеленчукопроизводство

ще продължава да бълва и още абсурди

които дори изискванията за обвързана подкрепа не може да промени, но и това си има причини. Как иначе да си обясним, че чиновниците в агроминистерството не приемат предложенията на браншовите организации да се въведат минимални прагове – на добив и доход от декар продукция, на продажни цени и др.

„Примерно може да се каже, че картофите от какъвто и сорт да са те, не могат да се продават за по-малко от 20 стотинки. Много картофопроизводители декларират, че са ги продават за 2 ст. и тогава ДДС-то е 0.004 ст., а така е много изгодно. Но ако нормалният доход е 500 лв. от дка, което е най-ниският за картофи, тогава производителят трябва да плати ДДС върху 30 ст. Но това е повече от субсидията, която ще получи. Много неща предложихме, но не ги приемат. Веднъж предлагат мерки против кражбите, но не желаят да разговарят за 2018 година. Казват какво ще правят през 2019-2020 година, а ние искаме да се върнат назад. Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев. По думите му вече трета година

чиновниците осигуряват кухи схеми за източване на европари

„Първия път с тиквите откраднаха 17 млн. лв., но никого не наказаха – нито в министерството, нито в областните земеделски служби, нито производителите, които се възползваха. Миналата година се откраднаха 8 млн. лв. от лук и моркови – никой не е наказан. Тази година 11 млн. лв. се крадат от картофи и пак твърдят, че царят е облечен. Всички виждат, че царят е гол, но в МЗХГ твърдят, че е облечен“, коментира още Василев.

В крайна сметка браншовите асоциации в сектор „Плодове и зеленчуци“ са решени да направят специална пресконференция, на която да обяснят защо няма пари за реалните производители, докато милиони изтичат в кухи схеми.

Нетърпимостта в бранша е стигнала точката на кипене, защото 2018 година се оказа фатална заради слаба реколта, фалити и недостатъчно подпомагане в сектора. Според изказвания на пиперопроизводители

от 25 години насам не са преживявали толкова неблагоприятни условия

Според браншовата асоциация има двойно намаление на площите, заети с пипер. Лошите климатични условия са друг фактор, допринасящ за ниските добиви – обилните, нестихващи дъждове и градушки. Случвало се е едно и също поле да е ударено от градушка или наводнявано от дъждове по 5 – 6 до 8 пъти през миналата година.

„Статистиката сочи, че нашите членове произвеждат над 70% от пипера в България. Тази година нашите производители изкараха не повече от 1 тон от декар, като над 30% не получиха дори 500 кг от декар, а за да са на нула, трябва да имат поне 2 тона от добив от декар.

Миналата година

над 30% от пиперопроизводителите в България фалираха

– обяви Георги Василев. Той добави, че и в земеделското министерство отчитат спад от 9% при новата реколта от пипер.

Общо земеделците се прибрали малко над 43 тона продукция. Според браншовиците са необходими спешни политики за съживяване на производството, но не виждат никакви ответни мерки.

„Можем да охарактеризираме картината като потоп – нещо, което никога не се е случвало на пиперопроизводителите досега. В момента те са в много лоша финансова кондиция. Над 20% от нашите производители не обраха нито един пипер от полетата си, а инвестициите в един декар са 2400 –2600 лв. Вярно е, че има пиперопроизводители, които достигнаха по 5-6 тона от дка, но те просто бяха пощадени от Господ“, коментира още Василев.

На 31 януари изтече срокът, в който земеделците, кандидатствали в Кампания 2018 по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, трябва да подадат декларация и да докажат с документи добивите и реализацията. С нескрит интерес очакваме да разберем какви количества картофи са продадени на пазара, което се доказва с фактури.

Топката сега е в полето на чиновниците, които едва ли ще си направят труда да проверяват кои са реалните данни и кои – лъжливи. Затова и от Съюза на градинарите обявиха, че ще искат информация от министерството на земеделието за количествата реализирани картофи, декларирани през 2018 г. Очакват се уникални данни, стига да станат известни за всички. А междувременно заради сгрешения модел на подпомагане зеленчукопроизводителите искат оставката на министър Румен Порожанов и обещават национални протести.