Момчето, заради което отец Янко Янакиев от Варна беше осъден за педофилия, проговори пред Дарик. Георги Маринов твърди, че пред полицаите и пред съда е излъгал как свещеникът е блудствал с него.

Според съдебното решение на 30 януари 2015 г. 13-годишният тогава Георги и 73-годишният протойерей от храма „Св. Димитър Солунски“ в квартал „Владиславово” отиват на открития топъл минерален басейн в курорта „Св. св. Константин и Елена“. Започват да си играят във водата, като в един момент Янакиев се приближил към момчето и започнал да го целува по устата с език.

То се отдръпнало, но свещеникът заплашил, че ще си тръгне и ще го остави само. Детето го помолило да не го прави, след което Янакиев го прегърнал и започнал да го целува продължително по устата с език, галейки го по гърба и пипайки го за дупето.

Опитал се и да му свали гащичките, но не успял. Момчето се потопило под водата, а подсъдимият започнал да му натиска главата към половите си органи. Детето излязло от басейна и отишло до оставената в близост чанта на подсъдимия, от която извадил две банкноти, казвайки „Нямаш пари, а?“. После отново се върнало в басейна, а Янакиев продължил да го целува и да натиска главата му към слабините си.

Възмутени от видяното намиращите се в басейна свидетели се обадили в полицията. Пристигналите на мястото униформени заварили свещеника, докато блудства с момчето.

Янко Янакиев беше осъден на една година затвор от Районния съд във Варна, чието решение беше потвърдено и от Окръжния съд. В края на тази седмица предстои делото да бъде разгледано и от Апелативния съд, а дни преди заседанието Георги сам потърси Дарик.

– Защо ни потърси, Георги?

– Потърсих ви, защото предстои дело – да можем нещо да направим, за да го оправдаем, понеже не е виновен, не е направил нищо към мен. Нито ми е посегнал, нито ми е дал пари, за да прави извратени неща с мен. В съда се опитват да го извадят виновен, че той е направил такива неща. Моят адвокат също го напада.

– Откога познаваш отец Янко?

– От малък, ходя на църква от 8-годишен.

– Какви бяха взаимоотношенията ви?

– Добри, имал съм го като мой баща, уважавал съм го. Той ми е помагал, както на майка ми и баща ми.

– Защо си го имал като свой баща, какво е правил за теб?

– Записа ме на училище, помагал ми е във всичко, ходил е след мен, тичал е.

– С пари помагал ли ти е?

– Помагал ми е, когато съм закъсвал много.

– Правил ли ти някога сексуални предложения или намеци?

– Не, никога. Казват, че ме е целувал в устата, но това не е вярно.

– Какво се случи на 30 януари 2015 г.?

– Покани ме да си отпразнува рождения ден. Нямаше други, само двамата бяхме.

– Друг път канил ли те е на рожден ден?

– Събирахме се в неделното училище целия колектив. Не се е опитвал никога да ми каже такива думи, например, да каже „искам да ходя с теб”. Такива извратеняшки неща не ми е казвал.

– А на басейн канил ли те е друг път?

– Да, ходили сме с други момчета на басейна и на плажа.

– Само през лятото ли сте ходили на басейна, или и през зимата?

– И лятото, и зимата.

– Не ти ли се стори странно през януари да ходите на открит басейн, пък бил той и с топла минерална вода?

– Помислих, че ми прави някаква изненада. Не съм се замислял, че така ще стане.

– И какво стана тогава?

– Съблякохме се, влязохме в басейна, имаше хора около нас, аз си плувах. После се нахвърлих върху него и започнах да го дразня. Казах му да ми даде част от парите си, за да ми помогне. Той каза, че парите са за продукти и аз пак се нахвърлих върху него.

– Какво означава „нахвърлих се”?

– Почнах да го прегръщам и да го събарям във водата. Хората си помислиха, че нещо правим. Естествено, че и аз ще си помисля такова нещо.

– Като боричкане?

– Да, просто се дразнех с него. Лъжа е, че съм се потапял под него.

– Какви бяха тези пари?

– Имаше около 100-150 лева. Парите бяха в торбата му и аз ги видях.

– Искаше да вземеш тези пари?

– Да, да ми помогне. Но той каза, че не може.

– За какво ти бяха тези пари?

– Исках да си изкарам ученическа карта за автобус, да си купя дрехи и някои други неща. Но като ми каза, че не може да ми помогне, аз оставих парите.

– Колко време продължи боричкането, за което говориш?

– 10-15 минути.

– Колко души имаше в басейна?

– Шестима. Бяха разпръснати в басейна и наблюдаваха към нас. Аз забелязах, че ни наблюдават, но не се усъмних, че така ще стане.

– Какво се случи, когато дойдоха полицаите?

– Поискаха личната карта на отец Янко и отидохме в районното на „Златни пясъци”. Мен ме държаха на втория етаж около един час и половина. Един висок слаб полицай Шарбанов ме заплаши, че ако не си призная всичко, ще ме задържи 24 часа в килията. Притесних се да не разберат майка ми и баща ми и излъгах.

– Какво излъга?

– Че ме е потапял под водата и се гаврил с мен, че е правил простотии.

– Някой ти каза да кажеш всичко това или сам си го измисли?

– Измислих го, защото се страхувах да не разбере баща ми. Той се държи много гадно с мен.

– Какво да не разбере?

– Че съм ходил на басейна и се е случило това.

– Бие ли те, какво прави баща ти?

– Тормози ме. Освен това се страхувах да не ме приберат в районното. На по-следващия ден пак ме разпитваха, имаше две психоложки. Вече се осъзнах и казах, че не ми е посягал.

– При първия разпит кой присъстваше?

– Бяхме само аз и полицаят. Имаше психоложка, но той й каза да излезе от стаята. Тогава ме хвана страх, защото ме заплаши, че ще ме прибере за 24 часа. Паникьосах се и започнах да лъжа.

– В решението на съда пише, че Янакиев те е „целувал по устата с език, галил те е го по гърба, пипал те е по дупето, опитал се и да ти свали гащичките, натискал е главата ти към половите си органи”. Вярно ли е всичко това?

– Не.

– Нито едно от тези изброени действия не се е случило?

– Не, не.

– По време на делото срещу отец Янко ти отрече ли се от показанията си?

– Отрекох се, казах, че е лъжа и съм бил накаран от полицая.

– Коя е грешката ти в този случай?

– Грешката ми е, че през цялото време лъжех – на разпитите и в съда.

– Нали каза, че не си лъгал в съда?

– Първия път излъгах, че той ме е натискал към чатала си и ме е целувал.

– Защо чака досега, за да кажеш, че не е вярно? Те го осъдиха вече отец Янко.

– Нека се разбере, че този човек не е виновен. Защо трябва да вкарвам един невинен човек в затвора. Освен това ми предложиха 2000 лева.

– Тези 2000 лева не са ти предложени, а са обезщетението, което отец Янко трябва да ти изплати според решението на съда. Получил ли си ги тези пари?

– Не съм и не ги искам.

– Виждал ли си отец Янко през последните две години?

– Виждали сме се, приказвали сме си, за последен път беше преди около месец.

– Сърдит ли ти е?

– Долу-горе ми е сърдит за грешката ми, че излъгах.

– Говори ли ти?

– Говорим си, но не е добре този човек.

– В смисъл?

– Болен е, не се чувства добре, не знае какво става с него. Сърдит ми е, но знам, че пак ще ми прости.

– Сам ли реши да ни потърсиш?

– Да.

– Никой не ти е карал?

– Не.

– Чувал ли си отец Янко да е ходил с други деца на басейн?

– Когато бях паникьосан, излъгах, че е целувал други момчета и посочих няколко момчета. Но бях в паника и не знаех какво се случва.

– Колко време продължи тази паника при теб?

– Докато се съвзема и разбера какво става.

– Кога се съвзе окончателно?

– След последното дело.

– Не се ли чувстваш виновен, че си объркал живота на този човек, след като твърдиш, че нищо не е имало между вас двамата?

– Чувствам се много виновен и се надявам да ми прости. Затова се опитвам да му помогна.

– Защо идваш при нас, а не отидеш в съда, в прокуратурата или в полицията?

– Единствено вие може да ми помогнете.

– Как можем да ти помогнем?

– Да чуят всички, че казаното от мен в районното и в съда е било лъжа.

– Хората ще го чуят, но това по никакъв начин няма да отмени присъдата на отец Янко.

– Знам, но нека разберат, че има измама по средата. Опитват се да го вкарат в затвора, но аз това не го искам.

Нека по-добре мен да изпратят някъде далеч, да ми дадат наказание, че съм излъгал, отколкото да вкарам невинен човек в затвора. От цялата работа най-много се бях ядосал, че се излагам.

Всички във „Владиславово” научиха, че той е флиртувал с мен, че е ходил с мен. И аз тогава се ядосах и започнах още повече да говоря лъжи. Приятелите ми и техните родители ми казваха, че вкарам невинен човек в затвора, че се подигравам с него.

– Бяха на негова страна и не са вярвали, че е бил виновен?

– Някои вярваха, други не вярваха. Някои сега не го поглеждат, а този човек е помогнал на толкова много хора и им е подавал ръка в нужда и в беда.

– Твоето семейство как прие случая?

– Майка ми, баща ми и баба ми не вярваха, че той е ходил с мен. Баща ми каза – осъзнай се Георги, ти говориш лъжа против този човек, който много ни е помагал в беда и ни е уреждал манджа.

– Какво искаш да кажеш накрая?

– Този човек е невинен и няма никаква грешка към мен, нищо не ми е направил. Сигурен съм, че и на другите деца нищо не е направил. Искам всички да го чуят и да не му се подиграват и смеят.