Хората от Запада винаги са си представяли социалистическия ред в Източна Европа като място, потънало в мрачни пейзажи от сив бетон, празни магазини, мъже и жени с наведени глави, които едва свързват двата края, лишени от възможността да пътуват извън родината си и свободно да изказват личното си мнение.
Докато голяма част от тези представи отговарят на реалността, има и някои истини, които далеч се разминават от колективния стереотип за комунизма сред западното общество, пише New York Times, цитиран от Woman.bg.
Изданието отделя значително място на статия за жените и техния сексуален живот в страните от Варшавския договор по време на социализма.
Някои например, биха могли да си спомнят, а други да се изненадат, че дамите от Източния блок са се радвали на много права, включително и на големи инвестиции от страна на държавата, стимулиращи женското присъствие в сферите на културата, образованието и спорта. Сред привилегиите, от които са се възползвали дамите от рухналия комунистически строй, били и щедрите отпуски по майчинство, както и гаранциите за безплатна грижа за децата. И това не е всичко. Жените от държавите през социализма се радвали и на още нещо, а именно на повече секс, се казва в статията. Ето какво още научихме от нея:
Сравнително социологическо проучване над източните и западните германци, проведено след обединението на Германия през 1990 г., установило, че дамите от източната страна на Желязната завеса (ГДР) са се наслаждавали на сексуални удоволствия два пъти повече от дамите, живеещи в Западна Германия (ФРГ). Заключението изумило изследователите, които били наясно с факта, че на първите постоянно се налагало да лавират между два фронта – работа и домакински задължения, докато вторите, особено в годините след войната, си стоели вкъщи и имали предостатъчно време да се отдават на интимни ласки с партньорите си.
Защо тогава сексът и оргазмите сред жените от Западна Германия далеч не били на нивото на представителките от източния фронт?
Авторът на статията се впуска в яростно търсене на отговора на този прецедент. За целта той се среща с две дами – българката Ана Дурчева, прекарала 43 години от живота си в социалистическа България, и германката Даниела Грубер, чиято майка е живяла на територията на Източна Германия.
Според българката новият свободен пазар на капитализма възпрепятства способността на българите да развиват здрави любовни отношения. „Разбира се, в България имаше доста негативни явления в онзи период, но животът ми там беше изпълнен с романтика“, споделя тя пред Ню Йорк Таймс. „След развода си имах работа и заплата и не ми трябваше мъж, който да ме подкрепя финансово. Можех да правя всичко, което ми доставяше удоволствие“, пояснява още Ана.
Г-жа Дурчева е самотна майка в продължение на много години и настоятелно твърдяла, че нейният живот преди 1989 г. е бил далеч по-удовлетворяващ и спокоен в сравнение със стресиращото ежедневие на дъщеря й, родена в края на 70-те години. „Всичко, което прави дъщеря ми, е работа и само работа“, споделя още българката. „Когато се прибира у дома през нощта, тя е прекалено уморена, за да бъде със съпруга си. Но няма значение, защото и той също е уморен. Обикновено двамата сядат заедно пред телевизора и това е всичко. Когато бях на нейната възраст, с моя партньор имахме много по-забавни моменти“, заключава Ана.
30-годишната Даниела Грубер от Йена, университетски град в бившата Източна Германия, отскоро омъжена, разказва за своята майка, родена и живяла през комунистическия режим: „Майка ми не разбира колко по-трудно е днес – за жените в десетилетията на социализма, животът действително е бил по-лесен. Детските градини и ясли са се спонсорирали единствено и само от държавата, отпускът по майчинство е бил достатъчен, за да прекарваш повече време с децата си, да се радваш на най-красивите мигове от тяхното развитие – първата усмивка, първото зъбче, първата думичка, първата стъпка. Днес съм толкова заета през целия ден, че от работа нямам време дори и да забременея”, отбелязва Даниела.
Тези жизнеописания на жени от две поколения, израснали в светове на антагонистични идеологии, отразяват, обективно погледнато, немалко факти в подкрепа на мнението, че социалистическата действителност е била в по-голяма степен обърната с лице към нуждите на семейството, майките и жените в частност, в сравнение с настоящата такава, обобщава изданието.
Да обърнем и ние леко поглед към някои любопитни исторически факти по този въпрос:
– Въпреки че комунистическите държави от Източна Европа се нуждаели от женски труд, за да реализират своите програми за бърза индустриализация след Втората световна война, идеологическата основа за равенство на жените с мъжете била положена от Август Бебел и Фридрих Енгелс през 19 век. С преминаването на властта в ръцете на болшевиките Владимир Ленин и Александра Колонтай били поставени наченките на една нова сексуална революция. През 1917 г. жените за първи път получили равни избирателни права с тези на мъжете – 3 години преди дамите в САЩ.
– В Централна Азия през 20-те години руски активистки, подкрепяни от Болшевишкия режим, предприели силно ангажирани социални действия в подкрепа на еманципацията на жените от мюсюлманските страни в рамките на Съветския съюз. Тази кампания обаче се сблъскала с ожесточена съпротива от страна на местните патриарси, които за нищо на света не биха допуснали техните сестри, съпруги и дъщери да бъдат освободени от оковите на традицията.
– New York Times отделя подобаващо място и за отношението към жените на може би най-големия лидер и идеолог на комунизма – Йосиф Сталин. През 30-те години, благодарение именно на неговата партийна политика в Съветския съюз, бил постигнат най-голям напредък, касаещ равноправието на жените. Вследствие на острия недостиг на работна ръка след войната, Сталин дал зелена светилна на различни програми за еманципация на жените, сред които разрешаване на абортите и насърчаване на женския труд. Дори инвестиции в проучвания, свързани с женската сексуалност, се превърнали в ключов приоритет на правителството. Нека не забравяме обаче, че въпреки всички реформи в полза на жените, източноевропейките така и не получили правото свободно да пътуват на Запад или да изказват мнението си по наболели въпроси на държавното управление.
– Още през 1952 г. чехословашките сексолози пък започнали да правят изследвания на женския оргазъм, а през 1961 г. провели конференция, посветена единствено на темата. Те съсредоточили вниманието си върху важността от равенството между мъжете и жените като основен компонент на женското удоволствие. Някои дори твърдели, че мъжете трябвало да споделят домакинската работа и отглеждането на децата заедно с половинките си.
– Полските сексолози отпреди 1989 г. не ограничавали секса единствено до физическото удоволствие, като подчертавали значението на социалния и културния контекст в сексуалните взаимоотношения. Една жена, подложена на стрес или преумора, на безпокойство от бъдещето и финансова си независимост, нямало как да бъде полезна нито са себе си, нито за семейството, нито за обществото. Официалната пропаганда на социалистическите медии изтъквала като основни причини за тези социални мерки преди всичко еманципацията на жените, създаването на благоприятен климат и условия за създаване на семейство и повишаване репродуктивността при жените, пише още изданието.
– Правителствата във всички социалистически страни тогава, като България, Полша, Унгария, Чехословакия и Източна Германия, започнали да заделят значителни средства за подпомагане и на самотните майки, разведените жени и вдовиците.
Днес някои либерални феминистки движения на Запад неохотно признават тези постижения, но са критични спрямо постиженията на държавния социализъм, изтъквайки факта, че появата им не била провокирана от дейността на независими женски организации, а представлявала изпълнение на политически директиви, спуснати от управляващата комунистическа партия.
В крайна сметка, дали сексът сред труженичките на социализма бил по-често практикуван в сравнение с този сред западните им посестрими, днес едва ли има някакво значение. Още повече, че резултатите от приръста на населението в държавите от бившия източен блок – и тогава, и сега – далеч не превъзхожда по количество този в западните страни. Проблемът е, че след падането на Желязната завеса много от псевдопостиженията в социалното положение на жените в социалистическите общества рухнаха, а днес техните наследници – дъщери и внучки, се чувстват ощетени и търсят вината за това в недостатъчно добрата социална политика на сегашните управници.
