Сега не осъзнаваш, но един ден ще разбереш. Ще разбереш, че си имал любов, каквато се среща веднъж в живота. И си я изгубил.

Ще разбереш, че един ден ще трябва да се надвиеш егото си иначе то ще надвие теб. Ще разбереш, че имаш нужда от мен, но мен вече няма да ме има до теб. Защото сърцето ми ще е до сърцето на някой друг…

И ще се хванеш как непрекъснато мислиш за мен, как се обсебваш от мен. Заради това, което е било, и заради това, което е могло да бъде. Заради шанса, който си изпуснал. И живота, който не си изживял.

И ще си дадеш сметка, че моето тръгване от теб, моето спасяване от теб, е започнало много по-отдавна. Когато част от сърцето ми се е затворило за първи път. И е продължило да се затваря. Ти си го карал да се затваря. Защото си го наранявал. Много пъти. Докато накрая е спряло изобщо да се отваря. Докато накрая не съм разбрала, че ще ми е по-добре без теб, отколкото с теб.

Всичко това е започнало много отдавна и ти си можел да го спреш. Можел си да спасиш любовта ми. Можел си да върнеш мен.

Само че си избрал старото пред новото. Избрал си статуквото пред непознатото. Миналото пред бъдещето. Избрал си теб пред нас.

И аз знам, че в един момент ще се осъзнаеш. Но ще е късно…