Преди няколко дни, след един откровен разговор с потенциална клиентка относно тревогите в живота й, с учудване разбрах, че много от проблемите й са породени или засилени от факта, че в продължение на години тя поставя под въпрос отново и отново всяко свое житейско решение.

Това ме накара да се замисля – аз съжалявам ли за нещо? Щастливите хора, които познавам, съжаляват ли за миналото си? Отговорът беше НЕ, почти никога не съм се обръщала назад с болка и съжаление, че не съм постъпвала по различен начин.

Да, има неща, с които не се гордея, има решения, които съм вземала прибързано и не са били най-разумните в дадената ситуация, но съжалявам ли искрено за някое от тях – определено не.

Има хора в обкръжението ми, които са… как да го кажа, най-просто – весели. Познавам хора, които са доволни от живота си и знаете ли какво? Те не съжаляват за миналото. Всяка грешка за тях е полезен опит.

Може би ти си един от тези хора, които не съжаляват за миналото си. Остани си такъв и никога, ама никога не позволявай това да се промени. Помни, че това е една от най-силните ти черти.

Клишетата за падането, ставането, това, което не те убива, гледането напред и т.н. не са безпочвени. Те не са съвети, които си даваш сам на себе си, когато всичко вече е свършено и нищо не може да се направи, и животът ти е свършен завинаги, и какво ли още не.

Може би ти сега си биеш главата в стената и се питаш защо не постъпих по друг начин. Добре, отговори си на този въпрос искрено. Мисля, че ще ти стане ясно, че в емоционалното състояние, в което си бил/а и със знанията, които си имал/а, това е било решението, което тогава ти се е сторило правилно. Браво, направил/а си избор. Много хора и това не могат да направят.

И сега накъде? – Към нови успехи, неуспехи, решения, грешки, съвети, които ще можеш днес да дадеш на някой, който е бил във вчерашната ти ситуация… с една дума… НАПРЕД.

Източник: HighViewArt