При преминаване към суровоядството яжте спокойно, така добре и толкова обилно, колкото е нужно, за да получите истинско чувство за ситост.

В първите 4-6 седмици може да се консумира невероятно количество хранителни продукти, без да се явят храносмила­телни смущения.

След няколко месеца обаче склонността към много храна ще се ограничи и ще се появи една нормал­на нужда от такава, особено ако човек има добри зъби и мо­же сам да надробява и дъвче своята храна.

Във връзка с то­ва веднага обръщаме внимание, че при промяна на хранител­ния режима човек не бива да се ограничава само върху от­делни продукти, а трябва да се използва голямото разнооб­разие, което природата ни предлага през всяко годишно вре­ме. Защото „разнообразието е подправката на ястията”.

При днешното хранене цялото човешко тяло, всички тъкани са така изгладнели, че наистина трябва да се употребяват по-го­леми количества храна, за да се преодолеят по-лесно и по-бързо първите преходни яв­ления и да се задържи тялото силно и работоспособно.

Упътвания за приготвяне на храната

В общоприетото днешно хранене хлябът служи предимно за насищане. Той е храна, която се приготовлява от зърната на житните растения.

Суровоядецът не трябва да употребява брашното от днешните мелници, които изхвърлят като трици най-важните и полезни хранителни вещества от зърната. Житните зърна трябва да се употребяват за храна така, както природата ни ги предлага с тяхната висококонцентрирана хранителна сила, дължаща се на съдържащите се в тях захарни вещества, масла, хранителни соли и витамини, които се намират предимно в триците.

При суровоядството житните зърна трябва да се употребяват така, че от тях да не се изхвърля нищо, нито да се подлагат на нагряване чрез варене и печене, защото теориите на общоприетото учение за храненето, които поддържат становището, че при загряване разлагащо­то се нишесте става годно да се смила по-добре, се оказаха жалка измама.

Вареното и печено нишесте преминава много лесно и в ненапълно преработено състояние в кръвоносната система, като в това състояние то представлява мъчно го­рим материал и много тежко бреме за дихателните органи. Не може да се изрази чудовищното напрежение, на което е подложен черният дроб при преработката на разложеното, разрушено и уж лесносмилаемо нишесте до употребима кръвна и мускулна маса.

За неправилната обмяна на вещест­вата, до която води консумацията на хляб е говорено доста, а тук ще покажем как се приготвят вкусни житни храни, без да се унищожава хранителната им сила.

Всички житни храни трябва да се дъвчат старателно и добре да се смесват със слюнката, защото чрез нея става превръщането на нишестето в захар.

Прибори за приготвяне на ястията

Суровоядецът обикновено приготвя своите ястия в кухнята си и за тази цел са му необходими следните съдове и уреди:

1. Една дъска за кълцане, голяма 30/50 см.

2. Един нож за рязане и наситняване на зеленчука.

3. Един нож за рязане на зеленчукови корени, като моркови, репички, ряпа, целина, мерудия, пащърнак, алабаш, картофи, краставици, тикви, твърди ябълки, круши и др.

4. Една орехомелачка за смилане на фъстъците, бадемите, пиниите, орехите и пр., както и за по-доброто смесване на различните прибавки.

5. Едно комбинирано ренде за стъргане на кокосови орехи, хрян, корени и пр., за получаване на сок от дръжките на рабарбера и пр.

6. Едно стъклено ренде за ябълки.

7. Една преса за лимонов сок от стъкло или порцелан.

8. Една разбивачка.

9. Една тортена форма, дълга 15 см.

10. Една малка форма за хляб.

11. Един съд за миене на зеленчуци и плодове.

12. Една голяма чиния за приготвяне на салата.

13. Едни кухненски везни марка „Цито“ или др.

14. Една машина за мелене на зърното в къщи, за да имаме винаги прясно нужното грубо брашно от цели зърна или житен квакер.

15. Едно хаванче с чукче.

16. Една преса за овощен сок.

Откъс от книгата на Атерхов “Пълно прочистване подмладяване и отслабване чрез суровоядство”

Източник: indigota.com