Дейвид Шепърд и Хенри Фой за The Financial Times

Когато в речта си в Полша американският президент Доналд Тръмп обеща да увеличи износа на американски природен газ в Европа, тълпата възприе думите му с „ура“.

Тази реакция със сигурност е обезпокоила ръководството на компанията „Газпром“, защото тя означава изостряне на борбата за толкова ценния европейски газов пазар. Това е пазар, който „Газпром“ смята за своя собственост – компанията е основен доставчик на газ в Европа и притежава изключителното право за износ на тръбопроводен газ от Русия.

На пръв поглед „Газпром“ има стабилни позиции в конкурентната борба. Той има предимството „да играе на своя територия“, разполага с огромни залежи, а и себестойността на добива не е висока. Освен това той доставя газ по тръбопроводи, което е много по-евтино, отколкото да се замразява газа, да се натоварва на танкер, а след доставката му той отново да бъде връщан в газообразно състояние.

Но появата на американски газ в Европа означава и по-открита политическа конкуренция. Тръмп подписа новия американски закон за санкциите спрямо Русия, въведени в отговор на предполагаемата й намеса в президентските избори в САЩ. Този закон може директно да застраши експортните тръбопроводи.

Джейсън Бърдоф, който бе съветник на бившия президент на САЩ Барак Обама, а сега ръководи Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, твърди, че макар цената на втечнения газ да е по-висока, „Газпром“ така или иначе ще се изправи пред нелесния избор, когато конкурентите ще пробият европейския пазар със своите доставки. „Руските компании ще трябва да избират – или „да въведат ценова конкуренция и да защитят своя дял от пазара“, или „да съкратят доставките, за да задържат високите цени“, каза той. Ако „Газпром“ реши да избере първото (Бърдоф смята, че натам вървят нещата), той ще трябва да признае, че влиза в ценова война, която може да се отрази негативно върху доходите й, дори ако задържи растежа на продажбите в региона, който толкова остро се нуждае от енергоресурси.

Заиграването на американския президент със страни като Полша се харесва на пронатовските политици в Централна Европа, които се възмущават от действията на Москва, манипулираща с доставките на газ в тези държави с помощта на своите експортни тръбопроводи. Напълно възможно е някои с удоволствие да предпочетат газовите доставки от САЩ, дори и да им излиза по-скъпо.

Борбата за пазара се ожесточава и заради санкциите, особено ако те ударят проекта на „Газпром“ „Северен поток-2“, който е предназначен за доставки в Германия и в момента се изгражда. Това поставя в безизходно положение руските политици, които постоянно хвалят възможностите на страната им като доставчик на евтин газ.

„Опитите да се провали реализирането на „Северен поток-2“ е една от проявите на недобросъвестна конкуренция от страна на потенциалните доставчици на втечнен природен газ, който е по-скъп в сравнение с природния газ, доставян по тръбопроводи. Тези политически мотивирани ограничения ще доведат в крайна сметка до поскъпване на енергийните ресурси“, заяви в интервю за „Файненшъл таймс“ руският министър на енергетиката Александър Новак, още преди Тръмп да подпише новия закон за санкциите.

Думите на Новак свидетелстват за рисковете, пред които са изправени някои европейски страни. Аналитиците казват, че на Евросъюза ще му се наложи да увеличи вноса на газ, най-малко в близка перспектива. Това е свързано със съкращаването на собствения добив на газ в такива държави като Холандия и Великобритания.

Газопроводът „Северен поток-2“ е един от проектите, реализирани от „Газпром“ заради прогнозирания скок на търсенето. Той подписа споразумение с най-големите европейски енергийни компании, сред които холандската Royal Dutch Shell, австрийската OMV, френската ENGIE и немските Uniper и Wintershall. Според договора те ще поемат половина от финансирането на строителството на газопровода, което ще струва 9,5 милиарда евро. Благодарение на „Северен поток-2“ годишният обем газови доставки по дъното на Балтийско море в Европа ще се увеличи с 55 милиарда кубически метра.

Миналия месец „Газпром“ започна да увеличава двойно мощностите на изграждащия се газопровод „Турски поток“. Това ще позволи да се увеличи обема на доставките в Турция и в Южна Европа до 30 милиарда кубически метра годишно.

Според ръководителя на „Газпром“ Алексей Милер компанията му е извън конкуренция относно търсенето. „В Европа има нарастващо търсене на нашия газ. И нарастващото търсене на нашия газ ще продължи“, уверява той.

Ръководството на „Газпром“ смята, че ако държави като Полша решат да съкратят купуването на „политически неприемливия“ руски тръбопроводен газ, ще им се наложи да плащат повече за морските доставки на американския втечнен природен газ.

Въпреки това търсенето на втечнен природен газ съдейства за обединяването на пазарите. Нарастването на добивите му в САЩ и в такива страни производителки като Австралия и Катар, позволяват да се обединят регионалните пазари, които по-рано съществуваха сами по себе си. И това ще позволи да се увеличи обема на доставките в онези държави, където той е необходим най-много. Очаква се, че в периода 2015-2020 години обемът на доставки на замразено гориво ще нараснат почти с 50 процента.

Това вече дава своя ефект – ниските американски цени, паднали заради добива на шистов газ, повлияха и върху равнището на световните цени. В някой държави от Европа и Азия те намаляха.

Ръководството на „Газпром“ смята, че компанията все така има предимство по цената, особено след като компанията започна да отслабва контрола върху цените при доставките на много от своите основни европейски потребители. „Газпром“, който традиционно обвързваше цените на газа към цените на нефта, започна да увеличава дела на доставките, които са ориентирани към цени, установявани от европейските газови хъбове. Според купувачите това е в унисон със ситуацията на пазара.

Въпреки това такива държави като Литва и Полша приветстват доставките на втечнен природен газ и желаят да покажат на Русия, че имат избор. Те се оплакват, че газпромовските цени са все така твърде високи и не им харесва да зависят от Русия. Някои европейски страни искат да се отърсят от руското засилване на газовия пазар. „Втечненият природен газ е лост за въздействие“, казва Айра Джоузеф от консултантската агенция Pira, която е подразделение на информационната компания S&P Global Platts, работеща в сферата на енергетиката.

Ръководителят на енергийната група Tellurian Шариф Суки отбелязва, че не трябва втечненият природен газ да се смята за пълноценен заместник на тръбопроводния газ, защото сам по себе си той не е в състояние да удовлетвори потребностите на европейския пазар.

Но пък втечненият природен газ осигурява гъвкавост на газовия пазар, предоставя възможност за избор. „Днес газът може да се доставя във всяка една точка на света или там, където има търсене. И това е най-големият проблем за такава компанията като „Газпром“, сподели Шариф Суки.

Допълнителните възможности за избор и засилване на конкуренцията могат да съдействат за спада на цените за европейските потребители.

Като краен резултат това може да се окаже онази битка между САЩ и Русия, победители от която може да станат европейските клиенти – от домакинствата в Германия до енергоемките промишлени отрасли във Великобритания.