Преди няколко месеца, точно на рождения ден на малката ми дъщеричка, съпругът ми заяви, че в живота му има друга жена и ме напусна.

Вместо да празнуваме, семейството ми се разби. А толкова много желаехме това дете. След дълги години на безкрайни усилия, най-накрая Бог ни подари чудото да бъдем родители.

Няколко дни след като съпругът ми ни напусна, установих, че е изтеглил всичките ни спестявания, а от сейфа е прибрал бижутата, които ми подаряваше за годишнините.

Постъпката му ми донесе много неприятности, защото освен тези пари, нямах никакви други. Настъпиха тежки времена и много често с дъщеря ми си лягахме гладни. Аз мога да стоя без храна, но детето ми е едва на годинка и не разбираше, че няма с какво да я нахраня.

Просих милостиня от роднини, правех версии на магазините, но имаше дни, в които никой не ми помагаше и за да оцелеем, рових във варелите.

Докато ние мизерствахме, мъжът ми си живееше спокойно с любовницата си, издържайки я с моите спестявания. Веднъж дойде да види дъщеря ни и когато го помолих да й дава поне издръжка, той започна да ме унижава, че съм търтей, който лежи на чужд гръб.

Преди да си тръгне, ми удари силен шамар и от болка съм припаднала на земята. Когато дойдох на себе си, дъщеря ми пищеше с цял глас от страх, а входната врата зееше широко отворена. Вероятно съседите бяха чули писъците, но никой не се озова на помощ.

Преди месец получих покана да се явя в Закрила на детето, а след няколко дни самите те дойдоха на проверка. Оказа се, че мъжът ми е подал оплакване срещу мен, че отглеждам дъщеря си в ужасни условия.

За щастие в този момент хладилникът не беше толкова празен: имаше мляко, месо и яйца. Дъщеря ми също имаше чист и приличен вид, и социалните си тръгнаха доволни.

Тук искам да уточня, че макар да е имало дни, в които сме гладували, винаги съм поддържала отлична хигиена. Малко след като служителите си тръгнаха, мъжът ми дойде с любовницата си.

Двамата се разположиха нагло на дивана и човекът, който би трябвало да ни закриля, ми заяви, че трябва да напусна апартамента, където живеем с дъщеря си, за да се настанят там с новата си страст. В противен случай щял непрекъснато да подава жалби срещу мен, докато най-накрая ми отнемат детето.

От притеснение се разболях. Не знам какво да правя. Нямаме къде да отидем. Нямам средства да се боря срещу него. Родителите ми помагат, но не искат да ни приютят.

Струва ми се, че единственият изход е да дам дъщеря си доброволно. После бих могла да си намеря ново жилище и да започна работа, а когато се устроя добре, ще се боря да си върна детето обратно.

Но се страхувам, че никога повече няма да я видя. Толкова ме боли душата от предателството на мъжа ми, че ми се иска да сложа край на мъките си…

Източник: lichna-drama.com