fbpx

Съпругът ми ме държеше под ключ

Беше сватбеният ми ден.

С наведена глава умолявах татко този брак да не се състои. Стоях обляна в сълзи пред него, а в корема ми риташе малко същество. Някъде дълбоко в себе си, имах мрачното усещане, че присъствам на собственото си погребение.

Преди време, може би, обичах Камен. Бяхме в една компания, заедно скитахме нощем по улиците, забавлявахме се като деца, но през една безумна нощ, аз забременях. Когато родителите и на двама ни разбраха за бременността ми, веднага решиха, че трябва да се оженим. А аз не исках нито да се женя, нито да раждам дете от Камен. Но нямах избор: баща ми ме принуди да се омъжа за него. Ясно осъзнавах, че този брак ще бъде катастрофа, но нямах и бегла представа какъв ад ми предстои да изживея.

Камен пиеше и ме биеше. Докато носех детето му, все още не се осмеляваше да покаже истинското си лице, но когато родих, той превърна живота ми в низ от насилие. По цял ден стоях заключена в новия ни апартамент, защото съпругът ми ми беше забранил да напускам къщата.

Не ми даваше пари и ме биеше без никаква причина. Понякога се оплаквах на майка си по телефона, че повече не мога да търпя този ад. Превърнах се в робиня на един луд човек, който съсипа целия ми живот. Но майка ми казваше, че преувеличавам и драматизирам. Така мислеше, защото всеки път, когато се обаждаха, че ще ни гостуват, Камен зареждаше хладилника и се превръщаше в най-милия зет и съпруг. Родителите ми идваха, прегръщаха внучката си, коментираха колко съм отслабнала, хвалеха Камен за грижите и си тръгваха. А аз оставах сама с кошмарите си.

Веднъж Камен не се прибра цяла седмица. Нямах пари, а детето крещеше от глад. Тогава си помислих, че той може никога да не се прибере и тогава с двете с дъщеря ми ще умрем от глад, заключени в тази къща.

Ужасът, че детето ми ще угасне в ръцете ми, ми даде сила да действам решително. Разбих вратата, събрах малко багаж и с дъщеря ми напуснахме завинаги тази къща. За първи път от дълги месеци можех да се насладя на външния свят. Свободата толкова ме опияняваше, че крещейки от възбуда, стигнах до дома на родителите ми. На прага на вратата им изпаднах в несвяст.

Когато майка ми и баща ми ме видяха с насинени очи и плачещо дете в ръце, бяха дълбоко потресени от мъка и ужас. Чак сега разбраха за какъв изрод ме омъжиха насила. Тайно от всички ми наеха квартира в друг град и почти половин година се укривах от Камен.

Но макар и бегълка, имах храна, топла вода и спокойствие. Няколко месеца по-късно разбрахме, че съпругът ми е проиграл всичките си пари на покер и от отчаяние, се е самоубил. Сякаш камък ми падна от гърдите. Най-накрая съдбата ме освободи от чудовището, което превърна живота ми в ад.

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
x