Бъдещето принадлежи на машините, но зависи от хората дали то ще бъде като „Матрицата“ или като „Междузвездни войни“. Това каза професор Алексей Самсонович по време на кръгла маса на Московския инженерно-физичен институт (МИФИ) във Виена.

На въпроса дали според него е възможно проф. Стивън Хокинг да се окаже прав в предупрежденията си, че човечеството трябва да внимава с изкуствения интелект, тъй като той може един ден да се обърне срещу нас, проф. Самсонович заяви, че това би могло да бъде възможно само теоретично в едно отдалечено бъдеще. „В момента основните заплахи за света идват от хората, а не от машините. Машините само увеличават човешката мощ и позволяват на хората да правят повече лоши неща, ако това искат. В този смисъл може и да са опасни, но все пак инициативата идва от хората и от тях зависи дали да сложат тези машини на бойното поле, да ги изпратят в Космоса или да направят с тях нещо друго“, поясни професорът.

По думите му в момента машините са напълно зависими от човека и не представляват заплаха за него.

„Не мога да си представя сценарий, при който в близкото бъдеще ще се случи нещо като сингулярността („технологична сингулярност“ е термин, описващ хипотезата, че изкуственият интелект може да предизвика технологичен напредък, който от своя страна да промени в негативна насока човешката цивилизация – бел. ред.) или „Матрицата“, каза Самсонович, давайки като пример популярната научнофантастична трилогия на братята Уашовски, в която хората са подчинени на машините и живеят в създадена от тях изкуствена реалност.

„Вярвам, че в момента изкуственият интелект е най-малката опасност от всички възможности, открити пред човечеството, в това число генетичното инженерство, квантовата физика“, допълни още той. Според професора изкуственият интелект трябва да е близък до човешката същност и подобно на хората да може да разпознава емоции. Машините „не е необходимо да са антропоморфни, но трябва да могат да улавят същността на човешкия ум – неговата функционалност, неговите способности като емоционална интелигентност на първо място, разбирането на социалните връзки, описването на събития, контекстът, здравия разум“, посочи Самсонович.

Макар и това да са много задачи пред учените, според професора изпълнението им може да не е толкова трудно, колкото изглежда.

„Описването на човешка емоционална реакция може да стане само чрез няколко математически уравнения“, смята той.

По думите му превръщането на машините в емоционални създания е възможно днес и ще стане в близкото бъдеще. Независимо от това обаче въпросът с автентичността на емоциите на изкуствения интелект ще остане неразгадан, тъй като дори при общуването с хората е трудно да се определи дали едно чувство е истинско или не.

„Това дали тези емоции (на изкуствения интелект – бел. авт.) ще бъдат автентични или не е въпрос на философията, който няма отговор. Защото вие не можете да измерите едно чувство“, посочи той. По думите му дори и при реалното общуване с хора е трудно да се отличи реалната емоция, от престорената. „Когато видите поведение, като това на нормално човешко същество, реагиращо на емоционални фактори, не можете да отличите дали някой чувства или се преструва, че чувства“, посочи той. Професорът също така отбеляза и че в много отношения машините биха се справяли по-добре от хората, в изпълнението на определени задачи.

„Човешкият мозък има зададени биологични ограничения. Той е създаден по определен начин, ограничен е по обем и скорост. Компютрите на практика нямат ограничения“, каза проф. Самсонович и допълни, че „има неща, на които хората никога няма да могат да бъдат научени, но компютрите могат“.

Според него машините „могат да ни помогнат да постигнем по-високи етични стандарти в обществото, тъй като хората са несъвършени, те често правят грешки, без дори да го забелязват. Машините обаче в определен смисъл са по-надеждни, те са по-лесни за контролиране“ и чрез тях по-лесно може да се осигури правилното прилагане на определени правила, включително и етичните закони, посочи още проф. Самсонович.