Безпристрастни! Стилни! Европейски!

Русия си върна „призрачния влак”! Подготвя ли Путин нова Студена война?

Приблизително 45 млрд. долара отделя Русия за военни нужди през 2017 г. Въпреки че общият бюджет за отбрана на Русия се смалява, при 17,5 процента дял на военните разходи от общия руски бюджет, има много пари за нови оръжия.

Това повдига въпроса: „Накъде насочва Русия новата си военна мощ?”. Това се отбелязва в коментар на германската информационна агенция ДПА.

“Призрачният влак” на Русия се завръща. Точно както в мрачните дни на съветската епоха, военен влак скоро ще бъде пуснат в движение из огромната територия на Русия. Това не е просто някакъв влак – той ще бъде натоварен с ракети с ядрени бойни глави, като техните системи за насочване са програмирани да удрят стратегически цели на Запад.

На фона на нарастващото напрежение със Запада, Русия помпа военни мускули и по този начин кара международната общност да заостри вниманието си към проблема.

Военните маневри, препозиционирането на сухопътни сили по западната граница с останалата част от Европа и изпращането на изтребители в Сирия – това са все знаци, предупреждават експерти, за “Студена война – втора част” в развитие.

През 2014 г. военната доктрина на Москва изрично определи НАТО като противник.

В началото на 2017 г. президентът Владимир Путин ще бъде информиран за разработването на влака, наречен “Баргузин”, с неговия товар от пет и шест ракети.

Влакът предизвикваше страхове сред западните държави през 1980-те години, тъй като той беше винаги в движение и затова беше трудно да бъде проследяван. Руските военни продължиха да експлоатират влака и през първите години на новия век.

Сега той отново ще бъде задействан. Интефакс съобщава, че междуконтиненталните ракети успешно са преминали първите си изпитания. Влакът ще бъде готов за експлоатация до 2020 г.

“Западът превъзхожда Русия във всяка област с изключение на ядрената”, изтъква експертът по военно дело Дмитрий Тренин от института “Карнеги” в Москва и допълва: “При подобна ситуация, по-слабата страна е по-готова да поеме риск.”

Някои военни наблюдатели са скептични относно струпването на военна мощ по западната граница на Русия. Тъй като броят на руските войници, по официални данни, си остава около 1 милион, това най-вероятно означава предислоциране на войски от Централна Азия.

А и докато планираните военни разходи за 2017 г. от около 45 млрд. дорара са големи, те са с около една четвърт по-ниски в сравнение с 2016 г.

Едно място, където руските военни разходи очевидно се съсредоточават, е голямото пристанище “Балтийск” близо до руския анклав Калининград. Защитен от погледа на обществеността, по-голямата част от руския флот в Балтийско море е позиционират там.

Анклавът е заобиколен от натовските държави Полша и Литва, и по тази причина неговите отбранителни системи са оборудване подобаващо.

Русия също така засилва присъствието си в Крим и Сирия. Със своите С-400 противоракетни системи С-400, Москва установява зона за сигурност от няколкостотин километра над тези райони, което ги прави непробиваеми за чужди самолети.

Руснаците се сражават в Сирия от повече от година, по-дълго от първоначално очакваното. Мисията също така се разглежда като начин за представяне на руските военни технологии. Но за военния експерт Тренин най-важният ефект е спечелването на уважение.

“Русия се държи в Близкия изток по начин, по който да стане ясно на американците, че тя не е просто регионална сила, а по-скоро световна сила”, изтъква Тренин.

Кремъл флиртуваш с идеята за засилване на военните си бази не само в Сирия, но също така във Виетнам и Куба, което означава присъствие както в Южнокитайско море, така и в Атлантическия океан. Но Москва все още не е провела никакви официални преговори с тези страни.

“Ако сравним днешната ситуация със Студената война, тогава ние сме горе-долу където бяхме в началото на 1950-те години”, коментира руският либерален независим седмичник New Times, който е критичен към Кремъл.

“Пред нас все още са Корейската и Кубинската криза”, се добавя в коментара на изданието, отбелязвайки, че тези две събития, които ескалираха до степен, в която ядреният конфликт беше на ръба, можеха да разрушат планетата. Днес светът се нуждае от повече от всякога от урока на историята.

“Този урок се нарича мирно съвместно съществуване”, се отбелязва в публикацията.

Close