Вече е насрочено посещение на турския президент в Русия. Путин ще разговаря с Ердоган на 9 август в Санкт Петербург. Нямаме вяра на Ердоган, но днес без съмнение е в негов интерес да подобри отношенията със страната ни. Което го превръща в наш временен съюзник с оглед да разцепим „сплотената позиция“ на Запада, пише Любов Люлко в „Правда“. Какво още може да уредим покрай това?

Кои са днешните съюзници на Ердоган?

Ердоган се убеди наскоро кой не му е съюзник. През първите минути след съобщението за преврат Джон Кери отби номера, споделяйки в Москва мъгляви надежди, че „в Турция ще бъдат запазени мирът и стабилността“. Рияд и Доха го поздравиха два дни след провала на преврата, Москва обаче реши да не изчаква, за да изрази позиция, и го подкрепи. „Русия ни даде безусловна подкрепа при опита за военен преврат. Благодарни сме на президента Владимир Путин и на всички официални лица в Русия за тази подкрепа“, заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу.

Същевременно турските лидери пряко обвиниха Вашингтон, че укрива богослова Фетхуллах Гюлен, организирал според Турция несполучливия преврат. Това бе причина автор на „Милли газете“ да предположи, че превратът в страната е „произтичал от тревогата“ на известни сили „във връзка с нормализирането на руско-турските отношения и е бил сигнал, отправен към Русия“.

Докато Държавният департамент на САЩ препоръчва на своите дипломати да напуснат Турция, руското правителство обсъжда доколко са готови турските курорти да посрещат руски туристи.

Докато Държавният департамент на САЩ призовава Ердоган да не се възползва от несполучилия военен преврат, „за да заграби още повече власт и да обуздае демокрацията“, руското външно министерство се въздържа от коментар по тези въпроси. Руското ръководство не е разтревожено и от решението на Анкара да въведе смъртно наказание. Това е вътрешна работа на Турция.

Решаваща роля за турския президент навярно е изиграло това, че значима фраза, заявена от Турция, изчезна от заключителното комюнике на двудневната среща между финансовите министри и управителите на централните банки от страните в Г-20. „Да се укрепва върховенството на закона е от фундаментално значение за трайно развитие и ние подкрепяме усилията на турското правителство да осигури икономическа стабилност и процъфтяване“, се казваше в първоначалния текст на проекта.

В нагласите на Турция прозира явен антиамериканизъм, а да не забравяме, че страната е голям съюзник на САЩ, критично важен с оглед да се задържи американското господство в нестабилния регион. Но за да могат американците и занапред да поддържат останки от някогашните връзки с Ердоган, ще трябва да платят наистина много – в пряк и преносен смисъл.

Позицията на Русия е позиция на силата

В отношенията с Русия дори абсурдният момент, че турските военни летци уж са решили сами да стрелят по руския Су-24 и че те също са заговорници, подсказва, че Ердоган явно иска да върне нещата там, където са били.

Какво пък, стига Турция да положи усилия за промяна на позицията си в Сирия, да се откаже от искането за сваляне на Башар Асад и от подкрепата за „Джебхат ан Нусра“, Русия ще трябва да се насочи към укрепване на отношенията с тази страна. Още повече че Турция е в силна икономическа зависимост от Русия. Ние сме в по-силна позиция.

Трябва да кажем на Ердоган: „Ако искаш туристи, ако искаш да си продаваш доматите на нашите пазари, ако искаш „Турски поток“ и атомна електроцентрала – раздвижи цената и условията на сделката“. Без да забравяме естествено и мащабното сътрудничество на Анкара със Запада и САЩ, както и факта, че Турция все още членува в НАТО.

За Путин връщането на Турция сред партньорите ни също е много важно. Неслучайно забраната на „Росавиация“ върху въздушния трафик с Турция изтрая по-малко от седмица. Освен уреждане на сирийския проблем Русия може да получи и алтернативни маршрути за доставка на газ в Европа. Изграждането на АЕЦ „Аккую“ също е важен проект за „Росатом“, доколкото спомага за внедряване на технологии в региона.

Какво могат да направят Русия и Турция заедно

Първо, пробиваме с общи усилия моралната и материалната блокада, наложена от западните страни. Второ, нормализираме съседските си отношения. Трето, заедно решаваме сирийския конфликт. Ислямизацията (върховенството на шериатските над светските закони) на Турция не бива да тревожи Русия кой знае колко, това е вътрешен въпрос и процесът среща доста противници в самата страна. Да се оправят сами.

Русия трябва да се тревожи от разпространението на тероризма, от изгледите за нестабилна Турция, за Турция, разпаднала се на няколко държави. А трябва да имаме предвид и друго – че „джамаатът на Гюлен“ е американски проект, ориентиран към ислямския свят и по-специално към мюсюлманското население в Русия, в тюркоезичните републики от Средна Азия и в самата Турция.

„А колкото дали да имаме вяра на Ердоган, политиците нямат такова понятие, те не вярват на никого“, коментира за „Правда“ Михаил Мейер, руски историк тюрколог.

„Единственото сигурно нещо е неговият интерес от подобряване на отношенията с Русия точно сега. Защото практически бе отхвърлен и от Изтока, и от Запада, и от Севера, в смисъл от Русия – казва експертът. – И като човек, който се канеше да стане единствен, според него самия, съюзник на ЕС, днес той е в критично положение. Много важно е за него да открие сила, която да го подкрепи или да подобри отношенията си с него. Всъщност такъв е и стремежът му според мен. Тогава Турция ще има доста добри отношения с Иран и Русия – ето вече и по-сериозен пробив на все още негативното обкръжение“ около страната на Ердоган.

Източник: http://www.dnes.bg/