Русенка избухна срещу неуредиците в болницата.

Г. Николова описа премеждията си в дъжда, опитвайки се да окаже помощ на болната си майка, която е в инвалидна количка.

Г-жа Николова добави, че очаква след разказа й, да не я допускат в болничната стая на майка й, но отказва да премълчи. Смята, че с мълчание ставаме съпричастни към престъпления срещу хората.. малки, дребни.. и жестоки!

„Лекарският екип е много мил! Сигурно и на тях не им е лесно да работят в тези условия! Кой обаче не внимава и се примирява на тези условия?“, пише възмутената гражданка.

Публикуваме разказа й без редакторска намеса:

„Не че ще променя нещо, но ми се иска да споделя.. От вчера си го мисля.. Хубава работа,но българска..и навсякъде е така..

Трябваше да заведа майка ми в болницата. Чакат ни в „Уши,нос ,гърло“. Преглед и ни дават направление за тубдиспансер. Дъждът вали. Майка ми е жива само с божията воля, едва диша..

Сваляме я от колата с триста зора и с една близка нагласяме инвалидна количката на естакадата на стъпалата към болничното отделение на Тубдиспансера…

И…да даде Господ на тези дето са я правили тази естакада да я ползват! Естакадата е с няколко милиметра по-тясна от разстоянието на количките и в края й има отстояние три пръста до стъпалото.

Точно колкото е нужно да не можеш да прехвърлиш количка..На ръце я смъкнахме, на ръце я качихме по стъпалата и втори удар! …“А снимка в спешното правихте ли?“… Естествено не! Кой да ни каже!

Оказа се,че сме късметлии..Ренгена в Туба работи… Отново процедура по слизане на ръце, дъжд и пак стъпала до рентген.. След това отново…

Писна ми от безсилие!!!! Писна ми от лъжемедицина!!! Писна ми от антидържава! Писна ми да се прави всичко като истинско и да е неизползваемо! И не иде реч само за мен …

Всеки ден тук се приемат неподвижно и тежко болни…Да не говоря за тоалетните! Няма такава екстра за „отписаните“.

Индивидуален санитарен възел?? Нещо подобно! Подвижен тоалетен стол за всички в стаята ..И се изхвърля, когато може…Душата ми се къса от безсилие..“