В Холивуд звездите изглеждат на 19 когато са на 29, а у нас на 14 дават вид на 34 годишни. Не поддръжката, нито пластичната хирургия различава първите от вторите.
През океана има интерес към запазването на младежкия дух, оставящ своя отпечатък върху всеки аспект на шоубизнеса. От умерения грим, през издигането в култ на кецовете и спортните визии дори на сцена, та до постоянното връщане към младежки имидж дори след най-фаталната секси визия по време на изпълнение.
Тук изразът „вече си жена“, който майките казват на дъщерите си когато им дойде първият цикъл е взета твърде на сериозно. Чувала съм от 19 годишна изпълнителка: „Трябва да им покажа, че вече съм голяма жена и да започна да показвам сексапил“.
От друга съм чувала: „ На 24 вече си стара и ти е време за деца“. В същото време в Колумбия заснемат сериал с 34 годишната Наталия Стрейгнард, която играе девствено 23 годишно момиче без проблем.
Избройте ми три известни певици в България под 25. Ако умът ви автоматично е реагирал: „Гери-Никол, Сузанита, Тита“, нормално е. За тях се говори най-много.
Ако при мисълта за тях ви сполита леко възмущение, бихте могли да помислите вместо това за Дивна, Михаела Маринова или 4magic. Да, обаче…първите три са се циментирали в съзнанието на народа с лепкава целувка от червило и не оставят никой да ги свали от трона. Как така са толкова популярни, кoгато уж никой не ги одобрява?
Отговорът е прост – ние сме нация, която реагира на негативни стимули. Ако имаме едно нещо, което много ни харесва и едно, което не можем да понасяме, ще посветим цялата си енергия да се възмущаваме на второто.
Ще споделим във facebook, ще напишем коментар в youtube „виж се къв си долен боклук ма“, после специално ще отворим и vbox7 за да направим същото, въпреки че никой не го ползва от 2009та насам, ще изпратим смешна картинка свързана с нещото на поне петима приятели и в следващата седмица ще говорим за неодобрението си с поне още 7 души на живо.
Ако днес 10 неща ни допаднат, има някакъв шанс да споделим едно от тях на стената си във фейсбук и то ако знаем, че ще се стори достатъчно готино на хората, които ни гледат профила. Толкоз. Няма да подкрепим с коментари, харесвания, няма да разпространим новината за него от уста на уста или да закупим продукта, ако е албум например. Почти сигурно.
Вярваме, че хубавите неща ако са наистина хубави, сами ще си проправят пътя нагоре. Само дето щом става дума за бизнес, бил той и шоу, потребителите са пътя нагоре. И тези потребители, които сме ние, правят ясно едно – БГ пазарът не иска невинност. Особено в шоубизнеса.
В страни с по-успешен шоубизнес се забелязва умело съчетаване на сексапил с невинност, провокативна сценична персона със смирена и забавна личност, високи токчета с широк суичър и раница плюшено мече, ако щеш. Най-доброто и от двата свята.
Посланието е ясно: „Работя като голям човек, изразявам най-дивите страни на личността си чрез творчеството си, но отвътре съм същото сладко бебенце, което бях и в училище. Аз съм всичко, което се сетите, просто защото съм човек.“
Към какъв имидж се стремят нашите изпълнителки? Гримът трябва винаги да е силен, косата – голяма, ботушите – високи, панталонките – къси, тематиката – колко фатални жени са и как си прекарват в клуба. Дори това вече не прави впечатление на претръпналата публика, освен ако не си на 14 и не изиграеш същата карта, но чистотата, забавлението, естествеността и позитивното излъчване пък съвсем не продават.
Ние нямаме тийн звезди. Защото в тийн годините си се опитваме да бъдем какички а като станем какички, вече сме лелички.
Да обвиняваме някой, който е решил да следва мечтите си и за целта му е необходима публика, но тази публика приема само един определен тип излъчване, че се променя спрямо и без това малкия пазар, е лицемерие.
Да се пробваш да пробиеш с набор от качества, за които на никого не му пука пък е все едно да се опитваш да храниш с био зеленчуци дете пристрастено към макДоналдс.
Необходимо е публиката да започне да се захранва със здравословна храна в някакъв момент, но на богатите родители на шоубизнеса ни не им пука, а бедните нямат пари за био зеленчук, опитват се да пробутват обикновен, но на всички им е скучно. И така, публиката ни умира от рак ама си обича чипса и картофките. Кви са тия броколи въобще, ква е тая невинност.
