Двайсет години след отмяната на смъртните присъди, скоро у нас може да бъде сложен край и на пращането в затвора доживот без право на замяна, пише „Телеграф“.

Осъдени за жестоки и брутални убийства престъпници са успели да спечелят дело в съда в Страсбург, с което на страната ни се дават препоръки за отмяна на тикването зад решетките без алтернатива за свобода.

Решението на Европейския съд е от 26 октомври и е по дела на убиеца Живко Господинов, който е бивш служител на МВР в Добрич. Към делото на Господинов магистратите в Страсбург са присъединили и още 9 дела на доживотно осъдени без право на замяна наши затворници.

Общо към момента в страната ни с такива присъди в изолатори по затворите са натикани 26 човека. Около 50 пък са с присъди в затвора до гроб, има и дузина жени.

„Самият режим на изтърпяване на наказанието доживотен затвор без право на замяна представлява унизително и нечовешко отношение“, казват през 2013 г. европейските магистрати. Така към днешния момент всеки с най-тежката предвидена от нашето законодателство присъда може да осъди България.

Сред първите е многократно осъжданият рецидивист Халил Адем Хасан, който излежава присъда доживотен затвор без замяна за грабеж и убийство и осъди България през 2015 г. в Страсбург за лошо отношение в затвора.

Сега пък касапинът Джок Полфрийман, който закла студента Андрей Монов в края на 2008 г. до църквата „Света Неделя“, е повел дузина главорези, напиращи за още права и секс с жени в зандана.

Осъдените твърдят, че разни НПО-та им раздават презервативи, но като няма жени вътре, се налага да правят секс помежду си. Сред групичката на австралиеца се открояват серийния убиец от Перник Станислав Ангелов – Сиси, Светломир Нешков – Куцара, Марио Пеев – Щайгата и доживотниците Мирослав Събев и Живко Господинов.

Заедно с още няколко раирани събратя те водят дело в административния съд в София за отмяна на заповед на затворническата администрация, с която в стаите за свиждания са поставени камери и има надзиратели.

Пандизчиите настояват да им се създадат условия, при които да имат възможност да се срещат с жени и да си направят деца. Аргументите им са, че с камери и надзиратели в стаите за удължено виждане не могат да създадат поколение, което според тях противоречи на конституцията и ги дискриминира.

Австриецът Поолфрийман поддържа сайт в интернет от клуба към Централния затвор и е председател на Българското затворническо сдружение за реабилитация. Той се явява на административното дело за премахване на камерите като заинтересовано лице.

Като такива в процеса участват и съпруги или гаджета на затворниците, които са декларирали, че съжителстват с тях на семейни начала. Нещо, което се явява нонсенс, тъй като дамите няма как да живеят зад решетките заедно с възлюбените си, но съдът го допуска. Убийците твърдят, че са нарушени правата им и подготвят поредно дело в Страсбург, ако родните магистрати не им позволят да си създадат поколение.