Родители на деца, убити при катастрофа, написаха писмо до президента Румен Радев. В него почернените майки и бащи молят да не се дава амнистия на хората, осъдени за смъртта на децата им.
Ето какво казват те в отвореното писмо:
Kъм вас се обръща група почернени родители на жестоко убити млади българи – нашите деца. Деца на Майка България.
Излишно е да се опитваме да пресъздадем мъката и чувството на безсилие, когато гледаш детенцето си мърво, защото някой изрод е решил да се възползва сексуално и да убие 20-годишно момиче, или е посекъл друго с брадва за два лева.
Нашият живот, на всички долуподписани, приключи с последния дъх на децата ни. Оттогава живеем, за да пазим паметта им, да сме сигурни, че убийците им ще получат заслуженото и да се опитаме да защитим живите млади в тази държава от това да се срещнат със смъртта, преди да са опознали живота.
Далеч сме от мисълта, че вие или друг, който не е преживял нашата загуба, може да се постави на нашето място. Но смятаме, че би било добре за момент всеки родител да помисли какво би правил, ако разбере в една спокойна нощ, че детето му е било убито по най-жестокия начин. Едва ли има болка на света, която да се сравни с тази, когато видим мъртвите тела на децата ни. Без възможност дори за последни думи, дори за сбогом…
А какво да кажем за хората, които губят своите родители заради нарастващата битова престъпност в малките населени места в страната? Как да обясним на едно малко дете, че повече няма да види баба, защото е била зверски пребита и изнасилена за последните пари от пенсията си?
Как да живеем спокойно в страна, в която по улиците и дори в родните ни домове цари смърт? Когато рецидивист напада младо и беззащитно момиче с брадва, когато пиян посяга и убива младо, здраво момче пред дискотека в столицата?
Когато изнасилват дъщерите ни, а после ги захвърлят полумъртви в парка или когато в същия този парк, няколко години по-късно, посред бял ден някой убива ученик и си тръгва съвсем спокойно…
Може би бихме могли да отговорим на въпроса, ако в нашето законодателство имаше поне наченки на справедливост. Но няма.
Едни от най-жестоките убийци или успяват да избягат, преди да бъдат хванати, или са пуснати, защото някой е преценил, че не са достатъчни опасни, или, в най-добрия случай се разминават с обидно малки присъди, за да си клатят краката на топло в затвора.
За да се хранят, за да спортуват, за да се забавляват, дори на гърба на нашите деца. А за техния комфорт плащаме ние- гражданите и ние-почернените родители. Субсидията на един затворник възлиза на 700-800 лева месечно и идва от нашите джобове. Плащаме на тези, които убиха близките ни, децата ни…
Уважаеми г-н президент и г-жо вицепрезидент, споделяме с вас тази мъка, защото на вас бе гласувано голямо доверие от българския народ. И вие дадохте сериозни обещания за работа в служба на гражданите.
Ние сме наясно, че към вас ще започнат да валят молби от убийците на нашите близки за помилване и се обръщаме с голямо уважение, в името на всички погубени животи – не давайте амнистия на тези хора.
Нека те научат какво наистина означава да си зад решетките, лишен от свобода. Нека да вършат задължителна физическа работа, а не да гледат телевизия в килиите. Нека разберат, че затворът не е лукс.
Подкрепете ни и в борбата ни да променим законите, които сякаш милват убийците, а не ги наказват.
Подкрепете усилията ни да говорим за проблема, да не забравяме убитите и да търсим справедливост за виновните.
Подкрепете кампанията ни „Заради живота: възмездие“!
Правим го в памет на убитите и в името на живите.
Ще бъдем благодарни да се запознаете с нашите искания и да да ги обсъдим лично.
С уважение:
Росица и Явор Кръстеви, родители на убитата Яна Кръстева
Трайчо и Надя Трайкови, родители на убитата Вероника Здравкова
Фани Белнейска, майка на убитите сестри Белнейски
Стефка Владимирова, майка на убития Пресиян
Христина Стоянова, майка на убития Михаил Стоянов
Михаил Въжаров, баща на убития Кирил Въжаров
Женя Тодорова, майка на убитата Ренета Тодорова
Магдалена и Георгие Тодорови, родители на убитата Веселина Тодорова
Емилия Шумкова , майка на убитата Мирослава Николова
Нонка Лолова, майка на убития Николай Димитров
И много други почернени семейства
