Експертът по сигурността проф. Николай Слатински направи нови разкрития, които осветляват случка от миналото на Елена Поптодорова. Бившата ни посланичка в САЩ бе обвинена, че е откраднала скъпа козметика от летището в Полша.

Тя самата се оправда, че това е нелепа грешка, но коментарите по този случай не стихват вече втори ден и стават все по-яростни. Във Фейсбук проф. Слатински разкри интересен момент от миналото на Елена Поптодорова, който се знае от много малко хора.

Ето какво написа експертът по сигурността и депутат от 36-то Народно събрание:

За Елена Поптодорова и кражбата в Полша вчера казах всичко, което можах да кажа. Не съм нито следовател, нито адвокат. Аз съм просто човек. Да, просто човек. Впрочем, 1990 г. в САЩ, в Лос Анджелис, в луксозен хотел, депутати (сред тях аз, Елена Поптодорова, Кирил Маричков и др.), журналисти (Петко Георгиев, Мико Петров, светла му паме,т, и др.), юристи и т.н., като участници в срещи в САЩ на тема „Политици и Медии“, седим и си говорим. Започва спор, основно между мен (СДС) и Елена (БСП). Спорът става ожесточен (такива бяха времената!), Елена по едно време ме (ни) иронизира – вие нищо не разбирате от международни отношения!

Аз се озъбвам – ние идем, ние сме новите лица, ние ще управляваме и ако сте толкова загрижени за България, трябва да ни помогнете да се научим! Накрая си изпускаме нервите и тя ме обижда малко неприемливо. Аз губя равновесие и си позволявам грубост – да бе, големи професионалисти сте, не се знае с какви антропологични дадености сте пробивали (и очертавам пищна женска фигура от кръста нагоре). Тя се разплаква и излиза.

Мен ми става съвестно, тази гадост не ми е в характера. Кирил Маричков ме моли да излезем навън и там ми казва – приятелю, ние можем да сме политици, да спорим люто и безкомпромисно, но никога, моля те, никога не забравяй, че Жената е първо Жена и не бива да бъде обиждана от нас, защото ние сме първо Човеци, а после политици! Този негов урок ще помня цял живот и той стана мой водещ принцип в политиката на спора и спора в политиката.

Освен това, групата ни влиза в един супермаркет. Междувременно тече предупреждение, че тайфа цигани върлува из магазините. Ние не знаем това. Аз съм в щанда за минерални води. Има над 100 вида поне. Ние идваме от Лекановата зима, а тук – от пиле мляко, дори „вода от бистроструйно поточе“…

Цивилизационна пропаст. Изведнъж дочувам патаклама. Собственикът на супермаркета преградил пътя на групата ни, обижда ги, крещи, гони ги с гадни думи. Помислил ги за тази група. Ние му дадохме културен отпор, някой заяви, че ще го съдим за това отношение.

Медиите ни дадоха думата, започнаха се едни извинения, всички бяха възмутени от дискриминационното отношение. Собственикът бе в небрано лозе. Разбра какъв гаф е направил. Наистина почти всички подадоха жалба за обида и заявиха, че ще си търсят правата по съдебен път. Аз на един етап се отказах да се съдя.

Политическата ми кариера тръгна нагоре, затрупаха ме отговорности, нямах сили (и компетентност) да продължавам съдебния спор. Някои други продължиха (не зная кои точно) и дори осъдиха собственика, който плати за глупостта си да ни обижда като хора с достойнство. Ето ви още два случая все по тази тема.

„Платон ми е приятел, Сократ ми е приятел, но най-голям приятел ми е истината“, както бил казал „колегата“ Аристотел…