Тъй като до този момент има около 100 причини Владислав Горанов да не продължава да бъде финансов министър, искам да прибавя 101-вата: Не става за управление на финансите на цяла държава един човек, който не може да управлява личните си финанси така, че да има собствено жилище.

Ние може да сме на последно място по доходи на населението във всякакви класации, но със сигурност сме на едно от първите места по притежаване на недвижимата собственост жилище.

Българската бедност затова е невидима на пръв поглед, защото всеки си я крие под собствен покрив. Обект на завист сме на чужденците, които първо от доходите си отделят голяма сума за наем и едва след това си правят семейния бюджет. У нас общо взето жилище няма само този, който не е пожелал или си е пропил/проиграл парите. От всеки две реклами по телевизията три са за кредит за купуване на жилище. Да имаш собствен дом е българският начин да заявиш, че си отговорен към семейството си.

Владислав Горанов си имал дом. Само че той бил на десетия етаж и семейството му преживяло стрес и уплах при земетресението в Перник през 2012 година. Тогава решил да приеме предложението на кръстника си да живее в негов свободен апартамент от 180 кв. м. Не се казва на кой етаж е жилището на кръстника, малко ми е тревожно, ако е на първия, защото тогава пък е застрашено от наводнения, които се случват тук-там из страната.

Какво щеше да направи един нормален български мъж, чието семейство преживява в стрес и уплах земетресения в други градове? Много е възможно да направи същото – да се премести в свободно жилище на роднина. Докато продаде жилището на десетия етаж и си купи друго, на по-нисък етаж. За тази цел са достатъчни няколко месеца, хайде година…, но шест години?!

Много ми е интересно как министър Горанов от висотата на обичайното си високомерие би коментирал такъв случай. Най-вероятно щеше да каже, че само безотговорен или некадърен човек не би се справил с такава ситуация. Ето че сега в тази ситуация е самият той.

Разбира се, че е в конфликт на интереси – макар да казва, че не е. Разбира се, че е неморално – макар той да не вижда нищо нередно. Разбира се, че в друга страна досега щеше да е освободил поста и да пише обяснения – макар че тук сигурно ще му се размине.

Всичко това бай Иван от Перник и бай Драган от Ямбол го разбират. Те знаят, че нашенските големци правят каквото си искат, живеят където си искат, говорят каквото им скимне и последствия за това няма.

Но едно бай Стоян от Перник и бай Драган от Ямбол не могат да разберат: как така това момче, което не може да си купи жилище с неговата заплата, ще направи тъй, че да върви животът в страната с нейния бюджет?

Това момче не може да си прави сметките – това е строгата присъда на бай Стоян и бай Драган. И следва едно чудене на майка: баш него ли, неоправното, решихте да сложите отгоре на парите на държавата, ми да бяхте дали барем на кръстника му да ги стопанисва…