Не знам как е с другите жени, но аз веднага усетих, когато мъжът ми започна да ми изневерява.

Бяха минали 15 години от брака ни и го познавах по-добре дори от него самия. Въпреки че Стефан беше станал шеф в голяма фирма, до този момент постоянно го подсещах да си вземе душ, да си смени бельото и чорапите, купувах му скъпи дезодоранти и парфюми…

А изведнъж той започна да се бави по цял час в банята, да стои пред огледалото и да се оглежда като абитуриентка. Понякога се прибираше след работа, набързо взимаше душ и се преобличаше, под предлог че имал важна бизнес вечеря.

Разбира се, зачестиха и „командировките му”.

Всичко беше толкова банално, че нямаше как да не разбера. Бях сигурна, че си е загубил ума по някоя красавица, но реших, че няма да правя драми, а ще играя ва банк – така, че накрая аз да съм победител. Имахме 13-годишна дъщеря, хубав апартамент и достатъчно пари в банката, за да не се притесняваме нито за своето, нито за нейното бъдеще.

И изведнъж се появи тази жена, която беше решила да ми отнеме не само мъжа, а и всичко това. От него можех да се откажа, но не и от спокойствието си. Започнах да го следя. Сядах до прозореца в кафенето срещу офиса му и виждах как той излиза след работа с нея – хубава блондинка, доста по млада от него. Най-вероятно му беше подчинена.

Тя се смееше и го държеше за ръка, той й отваряше вратата на колата, за да влезе – нещо, което отдавна не правеше за мен. Без да ме забележат, сядах в своето ауди и подкарвах след тях. Влизаха в някой мол и обикаляха магазините. Дебнех през витрините как той й купува скъпи подаръци и сърцето ми се свиваше от болка.

Не че и аз не получавах, но отдавна само по повод, а най-често ми оставяше пари да си купя нещо, защото той, видите ли, не обичал да пазарува. Вече не ми казваше, че ме обича, пропускаше ласките и любовната игра, а и сексът, който правехме, беше толкова рутинен и безстрастен, сякаш бяхме женени от 50 години.

Продължих да се правя на детектив.

Установих, че един-два пъти седмично влизат в небезизвестен хотел в центъра. Толкова бяха нагли, че дори не се криеха в някое мотелче извън града. Явно мъжът ми беше сигурен, че не подозирам за връзката му.

Бях доволна, че успявам да прикрия желанието си да се разкрещя в лицето му, че знам за жалката му изневяра. Исках да докарам нещата до край и тогава да го изгоня от вкъщи като мръсно коте. Чудех се само дали е дошъл моментът да кажа на дъщеря си, но реших все пак да не бързам.

Имам един колега, който постоянно се върти край мен. Един ден след работа поканих Мартин на кафе и „изплаках” болката си на рамото му. Казах му, че съм решила да се разведа, но ми трябват доказателства, защото съм сигурна, че съпругът ми ще отрече всичко. Колегата с готовност предложи да ми помогне. Казах му за хотела и той ми обеща да направи снимки. Не очаквах обаче, че ще събере толкова материал, че да стигне не за един, а за пет развода.

Беше ги нащракал прегърнати, как се целуват, как той я храни в устата, как тя сяда в колата му и дори… как влизат в хотелската стая. Пъхнал в джоба на пиколото 20 лева и то му дало подробна информация, че Стефан и русокосата жена са постоянни гости на хотела, която Мартин тайно записал на диктофон.

През това време и аз не стоях със скръстени ръце. Стефан беше толкова улисан по любовницата си, че дори не забеляза как прехвърлих всички пари на свое име и на името на дъщеря ни. Дори го убедих да припишем жилището на нея, под предлог че ще купуваме ново. Вече бяхме дали първата вноска, която аз успях да изтегля, без той да разбере. Прехвърлих всички ценности и документи от сейфа в банката в нов, за който мъжът ми дори не подозираше. Оставих го без пукната пара!

И един прекрасен ден му заявих, че искам развод Стефан изпадна в пълно недоумение, питаше ме защо го правя и едва тогава аз му заявих, че няма да му простя да ме лъже и да ми изневерява с онази жена. Той отрече всичко, както предполагах, но аз му показах снимките и той беше принуден да признае.

Вече бях събрала в два куфара дрехите му и най-спокойно му показах вратата. Дори успях да му взема ключовете от вкъщи. Бях се погрижила дъщеря ми също да види снимките, на които баща й пърха покрай младата си любовница, и детето беше на моя страна.

Разведохме се по вина на мъжа ми. Съдът отсъди семейното жилище на мен и дъщеря ми, а на него – да плаща солидна издръжка. Стефан вече можеше да разчита единствено на заплатата си. Вярно, тя беше голяма, обаче беше принуден да живее под наем, а като знаех, че не може и един омлет да си направи, всичко щеше да отива по ресторанти. И едва ли щеше да му остане много, за да глези младата си любовница.

Предчувствах, че тя скоро ще му бие шута, и не се изненадах, когато неотдавна чух, че са се разделили. Всъщност разбрах го седмица преди това. Бившият ми започна често да ми звъни и да ме кани на вечеря – уж искал да поговорим за бъдещето на дъщеря ни. Но аз толкова добре го познавам, че бях сигурна, че ще ме моли да го прибера отново. Не е познал, нямам намерение да мина отново през целия този ад. Засега ми е добре така и не ми трябва нито нов брак, нито сериозна връзка. Още по-малко бих се обърнала назад, това просто не е в характера ми.

Цветелина