Има толкова много неща, които ми се иска да знам. Искам да имам вълшебна пръчица, с която да изпълня желанията си или да се появи и моята фея кръстница, както става в приказките.

Просто някой или нещо, което да ми подскаже, че всичко ще бъде наред. Уви, не става така. Замисляли ли сте се някога какъв щеше да бъде животът ви, ако бяхте взели друго решение, ако бяхте постъпили по друг начин? Ако бяхте направили това или онова… На мен напоследък често ми се случва.

Задавам си много въпроси, размишлявам и мисля ли мисля…

Ние, хората, сме сложни същества, по-точно сами усложняваме живота си. Искаме, искаме, искаме… молим Бог да ни даде това или онова или да ни върне нещо или някого, когото отчаяно жалеем.

До толкова се самовглъбяваме в себе си, че забравяме за всичко и всички. Пропускаме възможности, защото мислим, че не е подходящ моментът или защото в представите си сме си създали идеал относно връзката, която искаме да имаме или човекa, с когото искаме да сме.

И ако не се случи така, както сме си го представили, го отхвърляме, защото си мислим, че не е достатъчно добро, или защото сме толкова големи егоисти, вярвайки че знаем всичко и че можем да създадем всичко. Колко сме „божествени“ само.

И няма нищо странно в това, след като отвсякъде ни разкриват „тайната“ на щастливия живот. Нали се сещате – филмът, книгата… изобщо куп глупости как да се извисим духовно. Всички сме ги чели в отчаян опит да получим отговори. Мислете позитивно, визуализирайте, представяйте си и ще го имате!

Не знам за вас, но при мен определено не действа така. И тогава, след голямата любов и глуповата загуба на човека, който обичам, се запитах: „Ами ако това, което най-много искам, не е най-доброто за мен? Може би Бог ми праща точно това, от което се нуждая, може би трябва да поработя над себе си, над вътрешното си аз, над душата си. Да преодолея страховете си, да надмогна егото си, да захвърля гордостта си. Може би Бог ни праща изпитание след изпитание, за да се научим да ценим всичко и всички, които присъстват в живота ни. Все пак доброто и злото са в непрекъснато взаимодействие. Едното без другото не може да съществува.

Наскоро прочетох един материал свързан с Едгар Кейси, американски ясновидец и паралечител, живял в средата на миналия век.

В него се разказваше за най-честите въпроси, които са били задавани на този забележителен човек.

За кого ще се омъжа?
Той подходящ ли е за мен?
Него ли да избера или другия?
Той ли е сродната ми душа?
Ще бъде ли добър, богат, красив, беден…

Това, което ме озадачи (по-скоро беше като шамар), беше прозрението колко повърхностни сме всички. Кейси не дава на никой от клиентите си ясен и точен отговор, а им разяснява, че от избора, който ще направят, зависи какъв ще бъде животът им.

Тоест няма правилно или грешно!

Веднъж направиш ли своя избор, съдбата започва да ти праща и възможностите, и изпитанията.Защо ли? Ами защото такъв е животът! Защото Бог, Вселената или в каквото там вярвате се интересува само от едно – любовта. Единственото важно нещо в него е любовта! Когато човек обича истински, той е готов на подвизи, приключения, нищо не го спира и нищо не го плаши.

Защото да обичаш е щастие! Щастието е в любовта! Изборът е твой! И тук идва страхът или по-скоро гласът на егото ни. Очакванията от другия – защо аз правя това, а той не, защо се жертвам, а той не и цял куп глупости, които ни съсипват живота. Ето моя отговор – защото гледаме на себе си и на връзките си като на жертва и саможертва, вместо като на възможност.

Да, точно така, възможност… Да се будиш сутрин до обичания човек, възможност да си лягаш вечер в неговите прегръдки, възможност да го целуваш всеки ден, да му казваш „Обичам те“.

Възможност. Това някак си променя нещата и нагласата ни към света. Замислете се, ако сега имахте само една възможност да върнете времето, щяхте ли да изречете всичко, което изрекохте, да направите или да не направите? Щяхте ли да казвате „Обичам те“? Защото един ден, когато си отиваме от този свят, единственото, което има значение, е при кой ще се приберем там горе.

Затова замислете се следващия път, когато обвините любимия си човек или се скарате с него заради някаква глупост, или по-лошо – да послушате другите, а не сърцето си.

Замислете се – струва ли си да се откажете от възможностите?

Автор: Лора Николова

Източник: edna.bg