Преди време над 700 български граждани поискаха по законов път достъп до златните договори на България – договори, чрез които от държавата ежегодно биват „изсмуквани“ над 1 милиард долара. Злато, сребро, мед и 46 други метала, сред които и безценният германий, изнасят тези 4 компании – “Дънди прешъс металс”, “Асарел Медет”, “Елаците Мед” и “Аурубис България” с тонове всяка година.

За сравнение, в държава като Судан, където управлява военна ислямистка хунта, концесионната такса е 5%, а България получава едва под 1%. За 15 години, държавата е получила 69,8 млн. лв. от концесионни такси, като печалбата на една от фирмите концесионер е 7 млрд. лв. От 1999 год. до 2014 год. не е правен финансов одит на фирмата концесионер в Челопеч, тоест там чуждестранна фирма добива благородни метали без никакъв контрол от страна на българската държава.

През 2014 година, гражданинът Роман Кендеров осъжда държавата, в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката, задето отказва да даде информация за съдържанието на договорите с тези 4 фирми, разорителки на България. Това означава, че пред обществото трябва бъдат осветлени всички клаузи както в новите, така и в заварените договори между българските правителства и компаниите, стопанисващи златните находища.

В документи, две от фирмите концесионери излагат становището си по въпроса, отказвайки достъп до концесионните договори, приложения и допълнителни документи към тях. Позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация и Закона за подземните богатства, изпълнителните директори на двете фирми Добри Цветков и д-р инж. Илия Гърков, твърдят че достъпът до исканите документи би засегнал и увредил интересите както на дружествата им, така и на държавата. Ето го и отговорът на „Дънди прешъс металс“ и „Елаците-Мед“: