„След всичко, осъзнах, че все още мога да склоня чело на рамото му и да потърся утехата, която ми е толкова нужна.

Все още мога да търся заслон от бурите на живота в прегръдките му. Все още мога да бъда напълно себе си и открита, какъвто е той с мен. Какъвто винаги е бил. Може и да не ми е давал любовта, която ми е била нужна, може никога да не ми я даде такава, но ми дава цялата онази, която може по своя собствен начин.

Бягайки, вървях по нови пътища, тичах из лабиринт, който ме доведе отново до него, независимо колко отчаяно търсех друг изход. Може и да не е мъжът за мен, но е огромна част от живота ми и ще е наоколо, за всеки случай, когато сме си нужни. С цялата болка в себе си, започнах да проумявам.

Разбрах, че никой няма да зашие сърцето ми.

Разбрах, че всеки все някога ще ми каже лъжа.

Разбрах, че сълзите няма да спрат, ако аз сама не реша, че е време.

Разбрах, че колкото и хора да има наоколо, всъщност съм напълно сама и никой, освен мен, не може да ме спаси.

Разбрах, че съм обичана силно и това е силата ми дори когато не мога да почувствам тази любов и мисля, че е завинаги изгубена.

Любовта никога не се губи и не изчезва.

Може би за някои хора никога няма да бъда достатъчно добра, но за други оставам важна и специална. Може би хората ще продължават да идват и да си отиват от живота ми като през транзитна гара, но има други, които не биха ме изоставили за нищо на света.

Заслужавам да получа прошката си и другите заслужават да простя. Трябва да градя Бъдещето си, следвайки мечтите си, без да се оставям на страховете си. Трябва да превърна болката си в сила. За да стана утре още по-силна, отколкото бях вчера. Аз съм диамант и в този момент Животът ме шлифова. Аз ще издържа. Със сигурност.

В прегръдките му, в тишината, за пръв път осъзнавам, че Съдбата не ми взима никого, който ми е нужен. Че някои ще се върнат, а други ще продължат напред, по своя път, както аз по моя. Няма поражения, само проверки и изграждане на нови тактики. Няма загуби, а начини да се представим по-добре.

Разбрах, че Самотата ще ме подготви да оценя Голямата Любов, когато я срещна, а любовите междувременно ще ми помогнат да изчистя грешките, които бих допуснала. Разбрах, че ще има още много моменти, които ще са тежки и ще ги изживявам трудно в миговете, когато ще имам нужда от нечия прегръдка, но именно тези моменти ще ме направят по-силен боец. Животът има своите уроци и изненади за мен. Аз трябва да ги науча и да ги получа.

Той ме прегръща. И си припомням, че има хора, които ме познават наистина и знаят, може би по-добре от мен, на какво съм способна. Чувствам обич за себе си. Обич, която ми е нужна да ме вдигне на крака и да ме изправи, за да се преборя.

Вече не плача. Усмихвам се.

Защото, макар никой да не чака с бинт да превърже сърцето ми, то е достатъчно силно, за да издържи и да продължи да чувства и да обича. Имам силно сърце. Сърце на воин. И именно за това, ще спечеля. Това е просто битка. Аз ще спечеля войната. За да получа, каквото заслужавам – най-доброто.“

Разбрах, че сълзите няма да спрат, ако аз сама не реша, че е време… Снимка: PicQuery След всичко, осъзнах, че все още мога да склоня чело на рамото му и да потърся утехата, която ми е толкова нужна. Все още мога да търся заслон от бурите на живота в прегръдките му. Все още мога да бъда напълно себе си и открита, какъвто е той с мен. Какъвто винаги е бил.

Може и да не ми е давал любовта, която ми е била нужна, може никога да не ми я даде такава, но ми дава цялата онази, която може по своя собствен начин. Бягайки, вървях по нови пътища, тичах из лабиринт, който ме доведе отново до него, независимо колко отчаяно търсех друг изход. Може и да не е мъжът за мен, но е огромна част от живота ми и ще е наоколо, за всеки случай, когато сме си нужни.

С цялата болка в себе си, започнах да проумявам. Разбрах, че никой няма да зашие сърцето ми. Разбрах, че всеки все някога ще ми каже лъжа. Разбрах, че сълзите няма да спрат, ако аз сама не реша, че е време. Разбрах, че колкото и хора да има наоколо, всъщност съм напълно сама и никой, освен мен, не може да ме спаси.

Разбрах, че съм обичана силно и това е силата ми дори когато не мога да почувствам тази любов и мисля, че е завинаги изгубена. Любовта никога не се губи и не изчезва. Може би за някои хора никога няма да бъда достатъчно добра, но за други оставам важна и специална. Може би хората ще продължават да идват и да си отиват от живота ми като през транзитна гара, но има други, които не биха ме изоставили за нищо на света.

Заслужавам да получа прошката си и другите заслужават да простя. Трябва да градя Бъдещето си, следвайки мечтите си, без да се оставям на страховете си. Трябва да превърна болката си в сила. За да стана утре още по-силна, отколкото бях вчера.

Аз съм диамант и в този момент Животът ме шлифова. Аз ще издържа. Със сигурност. В прегръдките му, в тишината, за пръв път осъзнавам, че Съдбата не ми взима никого, който ми е нужен. Че някои ще се върнат, а други ще продължат напред, по своя път, както аз по моя. Няма поражения, само проверки и изграждане на нови тактики. Няма загуби, а начини да се представим по-добре.

Разбрах, че Самотата ще ме подготви да оценя Голямата Любов, когато я срещна, а любовите междувременно ще ми помогнат да изчистя грешките, които бих допуснала. Разбрах, че ще има още много моменти, които ще са тежки и ще ги изживявам трудно в миговете, когато ще имам нужда от нечия прегръдка, но именно тези моменти ще ме направят по-силен боец.

Животът има своите уроци и изненади за мен. Аз трябва да ги науча и да ги получа. Той ме прегръща. И си припомням, че има хора, които ме познават наистина и знаят, може би по-добре от мен, на какво съм способна. Чувствам обич за себе си. Обич, която ми е нужна да ме вдигне на крака и да ме изправи, за да се преборя.

Вече не плача. Усмихвам се. Защото, макар никой да не чака с бинт да превърже сърцето ми, то е достатъчно силно, за да издържи и да продължи да чувства и да обича. Имам силно сърце. Сърце на воин. И именно за това, ще спечеля. Това е просто битка. Аз ще спечеля войната. За да получа, каквото заслужавам – най-доброто.

Автор: Глад за думи