Има една особена категория хора. Колкото по-незначителни са, толкова повече са склонни да си повярват. Изпълзяват от нищото и протягат мазни ръчички, готови на всичко, за да се докопат до мъничко власт. Радан Кънев определи себе си като „най-разпознаваемия десен политик в България след Бойко Борисов“.

Лидерът на ДСБ се покатери на розовия си балон и пак се размечта, забравяйки историята на други като него – звезди – еднодневки, за които след време никой не се сеща. Просто няма с какво да бъдат запомнени, освен с претенции без покритие и склонност към честа смяна на партньорите. Политическите партньори.

Верен на себе си, Радан Кънев обяви, че депутатите от ДСБ ще обсъдят с колегите си от Гражданския съвет да напуснат парламентарната група на Реформаторския блок, ако се постигне сделка между ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и „Атака“ за съставяне на правителство в този парламент.

Според него отговорността за този мандат трябвало да бъде изцяло на партиите, които показват, че „за тях властта е над всичко“. Изказване, типично в стила на Радан, който заплашва с излизане от властта всеки път, когато усети, че може да бъде изтласкан.

Зареян в небесата, повярвал в собствената си значимост, Радан Кънев няма как да знае, че хората вече са уморени от подобни декларации. Те искат промяна. На никой не му пука дали една партия ще остава в коалиция в парламента или не. Нито пък дали някой като Радан Кънев ще се тръшне като детенце, ритайки с крачета, сърдито, че са му взели кофичките и лопатките.

Хубаво е да си вярваш. Но прекаленото летене в облаците води до падане от високо. И боли, защото в този момент не ти остава нищо друго, освен да осъзнаеш, че трябва да се върнеш обратно там, откъдето си изпълзял – в политическия миманс.