Тютюнопушенето убива повече от 7 милиона души всяка година и струва на домакинствата и правителствата в глобален план над 1.4 трлн. щатски долара от разходи за здравеопазване и загуба на производителност.
Тези данни публикува Световната здравна организация по повод днешния Ден без тютюнев дим.Всяка година от 1988 г. насам на този ден медици от цял свят се включват в кампаниите за намаляване на тютюнопушенето. Тази година мотото на кампанията е
„Тютюнът – заплаха за развитието“
„Тютюнът заплашва всички ни“, казва генералният директор на Световната здравна организация д-р Маргарет Чан. Тютюнът увеличава бедността, намалява ефективността на икономиките, става причина за лош хранителен избор на домакинствата и замърсява въздуха.“
Тази година акцентът в кампанията срещу тютюнопушенето е поставен върху заплахата, която тютюневата индустрия представлява за устойчивото развитие на всички страни, като застрашава здравето на хората и тяхното икономическо благополучие.
Според доц. д-р Диана Петкова, председател на Българското дружество по белодробни болести,
данните за тютюнопушенето в България са стряскащи
както при възрастните, така и при децата. „Това означава, че както лекарите, така и институциите, но и обществото не са си свършили работата, казва Петкова. Световните статистики показват, че в трудни периоди на развитието, особено за държави, които имат проблеми в икономиката, тютюнопушенето е отдушник или псевдоспасителен модел, към който се придържат част от хората. Но те трябва да знаят, че този избор е неправилен и утежнява още повече и финансовото, и здравословното им състояние.“
Петкова каза още, че има различни световни програми и модели за спиране на пушенето, които са познати и у нас, но същественото е това да започне да се възприема като задача на държавата и обществото. Едва тогава според нея ситуацията би могло да бъде променена. „Борбата на неправителствените организации и на лекарите е факт, но надали би довела до сериозен успех, ако няма масови кампании, ако няма
обществена нетърпимост към проблема
и ако проблемът не бъде поставен на необходимата висота, твърди Диана Петкова.
Докладът на СЗО „Тютюнът и въздействието му върху околната среда“ посочва смущаващи факти за въздействието на този продукт върху природата. Тютюневите отпадъци например съдържат над 7000 токсични химикала, които отравят околната среда, включително канцерогени. Емисиите на тютюнев дим замърсяват околната среда с хиляди тонове канцерогени, токсични вещества и парникови газове. Това са и
най-многобройния тип отпадъци
в световен мащаб. Цигарените угарки представляват 30-40% от всички елементи, събрани при почистване на бреговете и градовете.
Тютюнът застрашава жените, децата и поминъка на населението и е свързан пряко с бедността. Около 860 милиона възрастни пушачи живеят в страни с ниски и средни доходи. Много проучвания показват, че в най-бедните домакинства разходите за тютюневи изделия често представляват повече от 10% от общите разходи на домакинствата, т.е. остават по-малко пари за храна, образование и здравеопазване.
Между 60% и 70% от работниците в тютюневата промишленост са жени, които са в тесен контакт с опасни химикали. Тютюнопушенето е фактор при развитието на
16% от всички незаразни заболявания
От Световната здравна организация смятат, че данъчното облагане може да бъде мощен инструмент за контрол на тютюна. Правителствата събират годишно приходи от акцизи в размер на приблизително 270 млрд. долара, но това може да се увеличи с над 50%, генерирайки допълнително 141 млрд. щатски долара, просто чрез увеличаване на данъците върху цигарите с едва 0,80 долара на пакет във всички страни. Идеята е повишените приходи от данъчно облагане на тютюна да засилят мобилизацията на местните ресурси, като създадат фискално пространство, необходимо на страните да отговорят на приоритетите за развитие по програмата за 2030 г.
Мерките за действие са посочени в Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюнопушенето, която цели до 2030 г. да се намали с 1/3 преждевременна смърт от незаразни болести, включително сърдечни и белодробни заболявания, рак и диабет, за които употребата на тютюн е ключов рисков фактор.
