До момента не е правено проучване на езиковите нагласи спрямо правилата на книжовния език. Сега ще извършим първото такова изследване. Имаше предишно, пак за нагласи, но беше за отклонения в устната реч, свързани по-скоро с диалектните влияния.

Това заяви езиковедът доц. д-р Руска Станчева от Института за български език към БАН, пише в. „Телеграф“.

„Проучването за книжовния език като елемент от националната идентичност и отношението към неговите конкретни правила не е провеждано. Решихме да го направим във връзка с работата ни тук, в Института по български език към БАН, защото ние задаваме нормите, тоест правилата, които са задължителни за официалното общуване  и които са в правописния речник.

Освен това институтът е овластен да проучва промените в езика ида внася единство в книжовния език. От тази гледна точка това проучване е много важно“, каза д-р Станчева.

„До момента сме направили изследване на фокус групи с различен социален статус – между учещи, специалисти, които работят в ежедневието си с езика, служители на държавата администрация, както и всякакви хора, които професионално не са обвързани с езика.

Въз основа на това имаме въпроси относно членуването, учтивата форма, ходимЕ, четемЕ, кой-кого формите, свой-негов и други. Няма човек, който да не прави грешки с пълен и кратък член, включително и професионалистите. Между нас, езиковедите, има спорове дали трябва да остане това правило или пък да се предприемат някакви промени.

Набелязали сме си 9 правила, които устната реч е изоставила или ги изоставя. Езикът се движи и той се развива. Ако ние предприемем промени, защото те са само по отношение на граматиката или системния характер на езика, не означава, че ще настъпи опростяване.

Езикът си е една доста стройна система от правила, чрез които се извършва комуникацията. Той трябва да е ефективен, така че общуването да протича гладко и безпроблемно“, заяви тя.