Александър Петров и Руслан Боширов са обвинени, че са опитали да убият бившия руски агент и неговата дъщеря Юлия с отровния агент „Новичок“.
Двамата признават, че посетили Солсбъри, където беше и самото нападение, но са били там само за час, за да разгледат забележителностите, и после са се прибрали в Лондон, заявиха в интервю за руската медия RT.
„Да, ние сме на снимката, разпространена от властите във Великобритания. Наши приятели ни препоръчаха да посетим Солсбъри, там има прекрасна катедрала. Пристигнахме на 2 март в Лондон, на 3 март отидохме в Солсбъри, но поради лошото време и снеговалеж, останахме само около час и половина. След което се върнахме обратно в Лондон, имаше транспортен колапс и доста чакахме на гарата. На 4 март пак се върнахме в Солсбъри за около час“, разказваха двамата.
На въпрос дали са били наблизо до дома на Сергей Скрипал, те отговарят – може и да сме минали оттам, може и да не сме минали, нищо не сме знаели за това, че този човек живее там. Отричат категорично, че са имали в багажа си шишенце от парфюм „Нина Ричи“, в който, според британската полиция е било и отровното вещество Новичок.
„Как така в мъже ще има женски парфюм, това е глупаво. Ние минахме през митница през летището“, казаха Петров и Боширов. Двамата отпътуват от Великобритания на 4 март.
При първия си телефонен разговор с руски журналисти от RT Александър Петров каза дословно: „Нищо не знам за тази история със Скрипал, нямам никакво отношение към нея. Това е пълно съвпадение, аз не до Лондон, до Алтай не мога да отида“. Тогава той потвърди, че работи в „Микроген“. Днес при интервюто си пред RT двамата казват, че са бизнесмени, предприемачи „средна ръка“ и се занимават с фитнес-индустрия, като доставят витамини, микроелементи и протеини. Категорично отказват, че работят с руското военно разузнаване.
На въпрос дали, ако не е била поканата на президента Путин да се срещнат с медии и да разкажат за себе си и за обвиненията на Лондон, те отговарят – „Вероятно щяхме да направим видеообръщение, никога досега не сме се срещали с журналисти очи в очи, затова интернет е за предпочитане“.
